2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С., 24,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 46 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11766/2.ХІІ.2011 г. на К. А. П. от Р. подадена против въззивното определение № 1184 на Русенския ОС, ГК, от 25.ХІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 622/2010 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на РС-Русе от 25.VІІІ.2011 г. по ч. гр. д. № 7025/2011 г. за издаването срещу него на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист въз основа на нея по реда н чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в полза на [фирма] – С. с предмет парично вземане на Б. в размер на 15 066 евро, произтичащо от издаден в нейна полза на 3.Х.2007 г. от [фирма]-Р. запис на заповед, надлежно авалиран от управителя на това д-во – настоящ частен касатор.
Оплакванията на частния касатор-авалист К. Ат. П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон. Поради това, изтъквайки, че записът на заповед представлява само едно от основанията за издаване на заповед за изпълнение, но не и „за незабавно изпълнение”, той претендира касирането му и „решаване на спора по същество”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Русенския ОС, частната касационна жалба на К. Ат. П. от същия град ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да се обсъжда налице ли е евентуално приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Обжалваното от П. определение, което е било постановено по реда на чл. 419 ГПК, не е от категорията на подлежащите на инстанционен контрол пред ВКС, понеже не попада в кръга на обхванатите от чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно този съдебен акт е подлежал само на двуинстанционно разглеждане и затова след произнасянето на въззивния съд е вече изчерпан реда на обжалване, т.е. същото е влязло в сила.
Касае се за функционална подсъдност, за която решаващият съд е длъжен да следи по свой почин, служебно. Щом като действащият процесуален закон не допуска касационно обжалване, погрешното посочване от страна на Русенския ОС, че определението му било атакуемо пред ВКС, не е от естество да създаде повторно такава възможност, защото не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на авалиста К. А. П. от Р., подадена против въззивното определение № 1184 на Русенския окръжен съд, ГК, от 25.ХІ.2011 г., постановено по ч.г. дело № 1054/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 46 по описа за 2012 г.