4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
С., 11,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 151/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение № 289 от 16.02.2010 г. по ч.гр.дело №275/2010 г. на С. апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че с оглед указанията на съда, излага основанията за допускане на касационно обжалване на определението на САС като „ неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон”. Посочил е, че счита частната касационна жалба за „допустима” на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като „ съдът се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос” / непосочен/ в противоречие с практиката на ВКС – цитирано определение № 191 / 09г. на ВКС, ТК, І т.о., с което, според страната било прието, че когато цената на иска била 25000лв., то делото следва да бъде родово подсъдно на окръжен съд. Посочено е още, че са налице и основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – цитирано определение на САС№56/09г., с което бил мотивиран същия правен извод. Възпроизведен непълно е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е заявила лаконично че тези „ основания” били налице, с оглед два поставени въпроса, а именно – „ при предявен частично иск с цена 25000лв.съобразявайки разпоредбата на чл.104, т.4 , окръжния съд ли е родово компетентен за разглеждане на иска , или компетентен е районния съд” и „ как да се тълкуват понятията за категориите „ над 25000лв.” и под” 25000лв.” и когато цената на иска е точно 25000лв. към коя категория се отнася.” Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставените хипотетични въпроси не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване, тъй като не са били заявени искове всеки един с цена точно 25000лв., а тази стойност е заявена сумарно като цена на обективно съединени искове, всеки от които, очевидно е под 25000лв., както е приел и решаващия състав или поставения въпрос няма относимост към разглеждания случай. Другият въпрос е общ и намира своят отговор в разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, а и като необвързан с правните изводи на въззивния съд не съставлява довод за наличие на общо основание. Дори обаче, да се приеме, че така формулираните въпроси имат относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – актовете подробно изброени в т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- цитираното определение на ВКС, третира хипотеза на обективно съединение на искове, всеки от тях с цена под 25000лв. и е аналогично като правен извод на изводите на въззивния съд,тъй като както бе отбелязано цената на всеки един от предявените искове не е 25000лв., а под тази сума. Определението на САС, като невлязло в сила не обективира валидно съдебна практика.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 289 от 16.02.2010 г. по ч.гр.дело №275/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: