3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
С., 20,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 507 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. 2004 Е.-С. против решение № 594/4.02.2011 г. по в.гр.д. № 618/2010 г. на Благоевградски ОС в частта, с която се: 1. Отхвърля иска предявен от касатора срещу К. У. за заплащане на сумата 129 084.80 лв., представляща двоен размер на задатък по предварителен договор за учредяване право на строеж и построяване на обекти., 2. Отхвърля иска на касатора срещу Ив. У. за заплащане на сумата 74 797.86 лв. двоен размер на задатък по предварителен договор за учредяване право на строеж, който е с нот.заверени подписи. В касационната жалба е погрешно посочена датата на обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба У. са подали отговор, че същата е неоснователна, включително и по чл.280,ал.1 ГПК, като претендират за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани три въпроса: 1. Какъв е редът за разваляне на двустранен договор при хипотезата на чл.93,ал.2 ЗЗД и може ли да се възприеме, че е налице един особено опростен начин на разваляне?, 2. Какъв е критерият за определяне на изправна страна в хипотезата на конкуренция между забавено изпълнение на изпълнителя и невъзможност за изпълнение поради отчуждаване на дължимата престация от възложителя, както и правилен ли е извода на съда, по въпроса обусловил изхода на делото, че може да бъде изправна страната, отчуждила дължимата престация по договора, без да е отправена покана или друго изявление за разваляне на договора? и 3. Какво трябва е съдържанието на мотивите на решението и какви са правилата по които съдът да изгради вътрешното си убеждение при установяване на фактическите изводи, като правилното установяване на фактическите изводи не е ли правен въпрос от който се предопределя и изхода по делото? Твърди се, че някои от тях били решени в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС, а всички са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По първият въпрос, следва да се има предвид, че чл.93,ал.2 ЗЗД употребява термина отказ от договора, като само теорията и практиката правят сравнение-съпоставка с разваляне на договора. Твърдяното противоречие със съдебната практика не е налице. Така например в представеното Р 474/13.07.2010 по гр.д. 457/2009 на ІV г.о. е записано, че правото на изправната страна по чл.93,ал.2 ЗЗД за отказ, представлява по-опростен от предвидения в чл.87,ал.1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно разваляне на договора. Така и според Ал. К. – поставени сме пред един особено опростен начин на разваляне с по-малки възможности за обезщетяване. Точно това е приел и съдът в мотивите на стр.5 от обжалваното решение.
Вторият въпрос е по-скоро фактически, тъй като зависи от фактите по делото и доказването им. Съобразно конкретните договорености и конкретните неизпълнения на всяка от страните във времето, съдът е обосновал извод-стр.6, че първо неизпълненията на ищеца са довели до невъзможност за сключване на окончателен договор. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор – преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Отговорът на третия въпрос се съдържа в т.3, 7, 8 и 9 на ППВС 1/13.07.53 г.
Но възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Приложното поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде обосновано с “преодоляване на натрупани стереотипи и създадена вътрешна инерция от продължителна практика по различен процесуален ред”. Няма данни какъв смисъл се влага в “различен процесуален ред”, няма и доводи по т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. Нормите на чл.87,ал.1 и 2 ЗЗД, както и на чл.93,ал.2 ЗЗД не са непълни, неясни или противоречиви по смисъла на чл.5 ГПК. Развалянето на двустранни договори и едностранното прекратяване, регламентирани в ЗЗД, са класически институти на правото. Съдебната практика, както и доктрината, е постоянна.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 594/4.02.2011 г. по в.гр.д. № 618/2010 г. на Благоевградски ОС в обжалваната част.
Осъжда А. 2004 Е.-С. да заплати на И. Ц. У. от Ст. З. и К. И. У. от Б. общо сумата 1 000 лв. разноски по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: