2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 30,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 434 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 702/5.ІІ.10 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – [населено място], подадена против решение № 386 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 28.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 969/09 г., с което е бил отхвърлен иска на публичния изпълнител при ТД на НАП – [населено място] с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу [фирма]-гр. Х. и [фирма]-С. с предмет обявяването за относително недействителна спрямо държавата на сключената в нотариална форма продажба на недвижим имот в [населено място] за сума в размер на 199 400 евро /без ДДС/ и за осъждането на НАП – С. да запати на всеки един от тези двама ответници съдебно-деловодни разноски в размер на 1 440.30 лв. и съответно на 2 225.30 лв.
Единственото оплакване на публичния изпълнител при ТД на НАП – [населено място] е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – ДОПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с отмененото от въззивния съд първоинстанционно решение, като бъдат присъдени в тежест на двамата търговци – ответници по касация всички направени от касатора публичен изпълнител съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК публичният изпълнител при ТД на НАП-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата в Републиката материалноправен въпрос дали поставеното от разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК условие за наличието на „намерение да се увредят публичните взискатели” при извършването на сделка или действие от страна на лице, в чиято тежест е имало установено публично задължение, следва да се отнася и за третото лице приобретател. Същият правен въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона”. Във връзка с първата от така релевираните две предпоставки за допустимост на касационния контрол касаторът се позовава и представя решение № 131 от 30.Х.2009 г. по гр. дело № 2072/09 г. на Русенския районен съд, за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответното по касация [фирма]-гр. Х. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък от две точки, в първата от която е посочена платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 147.30 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на публичния изпълнител при ТД на НАП – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Решението на Русенския районен съд, нса което касаторът се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е съдебен акт на първоинстанционен съд, за който обаче липсват данни да е влязъл в сила.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която касаторът схваща очевидно едностранчиво /като правен въпрос, който бил само от значение за точното прилагане на закона/, докато в действителност кумулативното изискване на законодателя е релевираният правен въпрос да е от значение и за развитието на правото, т.е. във всички подобни случаи следва да е формирано едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл са задължителните постановки по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК на ответната по касация [фирма] – С. ще следва да бъде присъдено единствено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 039 лв. /хиляда тридесет и девет лева/, тъй като по делото е бил изготвен от юрисконсулта й В. Б. писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. По аргумент от текста на чл. 81 във вр. чл. 248, ал. 1 ГПК не следва да бъде уважена обаче претенцията на ответната по касация банка за разноски в частта й досежно платената от нея държавна такса за въззивно обжалване в размер на 147.30 лв., тъй като в срока за атакуване на въззивното решение пред ВКС е следвало да бъде поискано допълването му с присъждане на тези разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 28.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 969/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 434 по описа за 2010 г.