4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 29,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 63 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 99069 от 4.ХІ.2011 г. на ЕТ И. Ж. Т. от [населено място], осъществяващ стопанска дейност с фирмата „О.-ИТ-И. Т.”, която е била подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, VІ-13 с-в, от 22.VІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 8312/2011 г., с което – като неоснователна – е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 44-и с-в от 20.V.2011 г. по ч. гр. дело № 19754/2011 г.: за частично отхвърляне на заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист по реда на чл.чл. 417, т. 3 и 418 ГПК срещу длъжника [фирма] досежно претенцията за мораторна лихва в размер на 27 166.27 лв. за период на забавата от 31 юли 2008 г. и до 10.V.2011 г. върху присъдената му главница в размер на 85 000 лв., както и за присъждане на разноските за държавна такса от 543.33 лв., направени във връзка с тази отхвърлена част на заявлението.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде разпоредено на първостепенния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изп. лист вкл. и за претендираната мораторна лихва от 27 166.27 лв. за горепосочения период от около 3 години, както и д.т. в размер на 543.33 лв., а също и да се присъдят на ЕТ-заявител разноски за настоящата и въззивната инстанции в размер общо на 751.678 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ И. Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дали сключен между търговци договор с нотариална заверка на подписите им, в чието съдържание фигурира както падеж, така и точен размер на паричното задължение на единия от договарящите, всъщност не включвал в себе си „и изискуемо ликвидно притезание за заплащане на законна мораторна лихва върху главното задължение, ако страните не са уговорили заплащане на лихви за забава, началния момент на забавата и размер”. В тази връзка от страна на частния касатор се цитират и представят три решения на отделни състави от ТК на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./ извън хипотези по чл. 237 от същия, т. е. отпреди да са налице действащи правила за заповедното пр-во /което по дефиниция е със строго формален характер/, но също и определения на окръжните съдилища в градовете С. З., П. и В., от които първите с отбелязване, че били „окончателни”, а третото: подлежащо на обжалване пред ВКС, но „в едномесечен срок от съобщаването му”, без обаче да са налице данни за влизането му в сила. Във връзка с последните три съдебни акта частният касатор Т. релевира в изложението си по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК процесуалноправния въпрос за характера на проверката, която следвало да извършва сезиран със заявление по чл. 417 ГПК решаващ съд: дали тя е строго формална или трябва да бъдат „изследвани всички факти и обстоятелства, извлечени от съдържанието на представения документ и приложените с него към заявлението писмени доказателства за търсените вземания, били те главни или акцесорни”. В заключение ЕТ частен касатор изтъква в изложението си към жалбата, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил въпросът за възможността по реда на чл. 162 ГПК съдът в заповедното пр-во да основе разпореждането си за издаване на заповед в частта й за търсената от заявител мораторна лихва върху вземането му само върху разпечатка от софтуерен продукт, назован „лихвен калкулатор”, т.е. без да е необходимо да се слуша заключение на ССЕ.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на развитите в частната жалба на ЕТ оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Първият от формулираните от частния касатор три въпроса е лишен от правно естество, тъй като от нормативното положение по чл. 294, ал. 1 ТЗ, че между търговци лихва се дължи, освен ако не е било уговорено друго, се налага извод, че в общия случай за период до датата на подаване на заявление, основано върху договор между търговци с нотариална заверка на подписите, мораторна лихва върху вземане, изрично упоменато в такъв договор, може да се търси, но не и по реда на заповедното пр-во по чл. 417 ГПК. Следователно въпрос не на право, а на факт, е установяването дали в даден договор с нотариална заверка на подписите на страните мораторна лихва в конкретно посочен размер е била формално уговорена или не. Що се отнася до третия от релевираните от частния касатор ЕТ И. Т. въпроси, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, по него всъщност липсва произнасяне на въззивната инстанция или той има изцяло хипотетичен характер и затова обективно не е годен да послужи за обосноваване наличието на приложно поле на касационния контрол. В заключение, не се констатира релевираният от ЕТ частен касатор процесуалноправен въпрос за естеството на проверката, която съдът върши в заповедното пр-во, да е решаван противоречиво от съдилищата в страната. Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, трябва да е бил разрешен в противоречие с друг такъв съдебен акт от същия вид на първоинстанционен съд, въззивен съд или да е бил постановен от ВКС по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Представените от касатора определения на окръжните съдилища в градовете С. З., П. и В. не съдържат данни да с влезли в сила, респ. кога е станало това.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-13, от 22.VІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 8312/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2