3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….……………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 829 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3865/16.V.2011 г. на застрахователната компания [фирма]-София, подадена против решение № 429 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 829/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с–в І-4, по гр. д. № 5994/09 г.: за осъждането на д-вото да заплати на Т. И. Д. и М. М. Д. – двамата от [населено място], застрахователни обезщетения в размер на сумата от 15 000 лв. за всеки един от тях във вр. с ПТП, станало на 22.VІІ.2006 г., при което е загинал техния син М. М. Д. и ведно със законната лихва върху тези главници от настъпване на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Инвокирани са доводи, че претенциите на Д. за неимуществени вреди срещу застрахователя били преклудирани поради това, че обезщетения за тях са им бил присъдени с влязлата в сила присъда срещу прекия делинквент Д. С. Л. от [населено място]. С оглед това се претендира обезсилване на въззивното решение, респ. неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да се отхвърлят исковете на съпрузите Д. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди срещу ЗК [фирма] – София, като неоснователни.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол както с довода си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, но също и с наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „по материалноправния въпрос за допустимостта на искови претенции за репариране на вреди, по отношение на които пострадалият се снабдил с изпълнително основание по силата на друг воден от тях процес”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Т. и М. Д. писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаваното му „с всички законни последици”..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на застрахователната компания [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С оглед прецизност ще следва да се отбележи, че произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното осъдително решение е било по иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 „КЗ – във вр. чл. 273, ал. 1 КЗ”. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., което вече е било на производство към датата на произнасянето на настоящето определение, при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД „е допустим” прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците по касация Д., тъй като липсват доказателства те да са направили такива.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 429 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 829/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2