3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С., 20,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 368/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Г. М. от [населено място] против решение № 370 от 02.12.2010 г. по гр.д. №986/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като е заявил, че материалноправния въпрос касаел „ тълкуването на чл.535 и чл.536 ТЗ”. Страната е подържала, че съществувало противоречие в практиката на съдилищата относно начина на възприемане на нередовен от външна страна запис на заповед и третирането му като разписка за получената сума.Така е направен извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Посочени са решение №729/03г. на ВКС, Vг.о. и решение 474/07 на П. за които общо е отбелязано- ”относно приравняване на записа на заповед с разписка за получената сума…” Посочено е и решение №496/08 на П. „ относно окачествяване на записа на заповед като частен диспозитивен документ” и други решения на ВКС и съдилищата, от които накратко са направени изводи, че записа на заповед не можел да се третира като разписка, че се приравнявал към договора за заем и че служел като обезпечение.Цитирано е и определение на ВКС по чл.288 ГПК.Лаконично и общо е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с това, че иска по чл.422 ГПК бил сравнително нов. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г.Следователно, общо поставения въпрос, който според страната „ касае тълкуването на чл.535 и чл.536ТЗ” няма такива характеристики.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / на което се е позовал касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от конкретна казуална практика на ВКС, респективно ВС и съдилищата/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.3 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, общото изброяване на изводи на ВКС и съдилищата , свързани без обосноваване на посочените предпоставки, развити в контекста на становището на страната по спора и поради това свързани с оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда. Приложените решения на ВКС, включително и като изведен от касатора мотив не са в противоречие с приетото от въззивният съд, който е мотивирал неоснователността на иска именно с това, че след като записа на заповед не съдържа конкретика по отношение на сумата, която следва безусловно да се плати, то не са налице изискуемите по чл.535, ал.2 ТЗ реквизити, но и същия няма характер на разписка, както е поддържал въззивника, тъй като практиката на ВКС, свързва тази конверсия единствено с наличие на каузална сделка, за обезпечението, на която е издаден менителничния ефект. Изброените и приложени решения са ирелевантни спрямо основанието, тъй като в случая при разрешаване на релевантния въпрос относно признаване дължимостта на процесната сума във връзка с нередовността на менителничния ефект и валидното му конвертиране в разписка, удостоверяваща получаването на претендираната сума е налице задължителна практика – решение №78 от 17.07.2009г. по т.д. №29/09г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по чл.290 ГПК, с което именно този въпрос е бил решен, като изводите на въззивния съд изцяло му съответстват. Следователно и общите доводи за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК са без правно значение, с оглед даденото задължително тълкуване на закона.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 02.12.2010 г. по гр.д. №986/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: