5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 02.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 352 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 1918/15.ІІІ.2011 г. на влязлото в сила първоинстанционно решение № 36 на Ботевградския районен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 16.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1007/09 г., която е била подадена от [фирма] – Б., София-област, представлявано от управителя си С. Т. С.. С това първоинстанционно решение, потвърдено с решение № 352 на Софийския ОС, ГК, 1-и с-в от 23.ХІІ.2010 г. по гр. дело № 910/2010 г., търговецът настоящ молител е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Я., област Л. сума в размер на 2 256.23 лв. /две хиляди двеста петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 25.ХІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, а също и 57 лв. съдебно-деловодни разноски. Същевременно, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен изцяло насрещен иск на [фирма] по чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД срещу ищцовото М.” ЕООД за присъждане на сума в размер на 4 256.94 евро, като равностойност на допълнителни разходи, произтичащи от некачествено извършен ремонт на негов товарен автомобил.
Дружеството-молител в настоящето извънинстанционно пр-во излага, че налице било основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. ІІ-ро ГПК, понеже „в началото на м. март 2011 г. при извършена с оглед годишното му счетоводно приключване инвентаризация”, били открити две нови писмени доказателства, а именно покана от ответното по молбата за отмяна д-во с изх. № 63/18.ХІІ.2007 г. и една калкулация за извършени от него ремонти на автомобили на молителя през м. декември 2007 г., които имали отношение към „доказателствената стойност” на процесната данъчна фактура № 1447/13.ІХ.2007 г., издадена от [фирма] на стойност 1 899.66 лв. /с ДДС/.
Ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Я., област Л. е изразило по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК становище чрез своя управител Н. П. Н., че същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от [фирма] – Б. молба за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно осъдително решение на Ботевградския ОС е процесуална недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 305, т. 5 ГПК преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна, базирана върху основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК е тримесечен, считано от деня, „в който молителят „е могъл да се снабди” с новото писмено доказателство”, докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ТЗ императивно вменява в задължение на всеки търговец „чрез инвентаризация в сроковете, определени от Закона за счетоводството, да установява наличността и оценката на елементите от актива и пасива на имуществото на предприятието си”, като в потвърждение изготвя годишен финансов отчет, а при необходимост – и съответни счетоводни справки. По арг. от текста на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗСч, такъв финансов отчет молителят е следвало да публикува до 30 юни „на следващата година”, т.е. за финансовата 2007 г. това е била датата 30 юни 2008 г. В случая следва да се приеме, че именно последната представлява меродавният начален момент, към който [фирма] е могло „своевременно” да се снабди с въпросните два документа: покана и калкулация, за които в молбата се поддържа, че те имали отношение към процесната данъчна фактура № 1447/13.ІХ.2007 г., издадена от извършилият ремонта на негов товарен автомобил [фирма]-гр. Я. на стойност 1 899.66 лв. /с ДДС/. Невярно в тази връзка се оказва и твърдението на молителя, че тези две писмени доказателства /въпросните покана и калкулация/ не са били известни „на страните по спора”. Достатъчно е установеното със сигурност обстоятелство, че те са били известни на [фирма] далеч преди завеждането на исковата молба от 25.ХІ.2009 г. и следователно не е съществувала пречка те да бъдат приобщени по съответния процесуален ред към събрания по делото доказателствен материал.
С оглед всичко изложено се налага извод, че настоящата молба за отмяна е просрочена и поради това тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] – Б., представлявано от управителя си С. Т. С., ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила първоинстанционно осъдително решение № 36 на Ботевградския районен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 16.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1007/09 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ И В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен насрещен иск на дружеството срещу ищцовото [фирма]-гр. Я., област Л. за присъждане на сума в размер на 4 256.94 евро.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2