3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
С., 20,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №742/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. М. С. лично и като пълномощник на Р. Т. срещу определение №168 от 22.07.11г. по т.д.627/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за присъждане на разноски пред касационната инстанция в размер на 700лв.- адв. възнаграждение. Така очертания предмет на обжалване е конкретизиран в подадената от М. С. и Р. Т. молба вх. №169 от 09.11.2012г.
Ответникът по частната жалба – К. П. К. от [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, в частта, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о., е оставил без уважение искането на ответниците по касация – настоящи жалбоподатели за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 700лв. – възнаграждение за едни адвокат. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че след като подадената касационна жалба е била оставена без разглеждане като изначално недопустима, съобразно чл.280, ал.2 ГПК, то изобщо не би могло да се развие производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да се присъждат разноски, направени относно фаза, до която производството не е достигнало.
Основателно е оплакването на жалбоподателите, за това, че разноски за производството се дължат, с оглед доказаност на реалното им извършване. Производството ред ВКС, ІІ т.о. е образувано по касационна жалба на К. П. К. против решение № 244 от 15.12.2010г. по гр.д. №402/10г. на Хасковски окръжен съд. По тази касационна жалба и след преценка, че иска, предмет на спор е с цена под визирания в чл.280, ал.2 ГПК минимум, производството е било прекратено.Разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК определя отговорността за разноски при прекратяване на делото, като правилото, че и в този случай, ответника има право на разноски не е обвързано нито с развитието на производството, което не е могло да бъде осъществено, поради прекратяването му, нито с адекватната защита на пълномощника на страната. Нещо повече, съдът не може да извърши и самостоятелна преценка за прекомерност на възнаграждението на този пълномощник, дори и същият да е предприел напълно безпредметни за защитата по спора процесуални действия, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, който императивно определя произнасяне на съда за прекомерност на разноските, само по възражение на насрещната страна. Следователно, разноски в случая- при прекратяване на производството се дължат, а поради липса на възражение на другата страна за прекомерността им, същите следва да бъдат присъдени така както са били направени, поискани и установени – в размер на 700лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №168 от 22.07.11г. по т.д.627/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането на М. Г. С. и Р. А. Т. и двете от [населено място] за присъждане на разноски пред касационната инстанция в размер на 700лв.- адв. възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. П. К. от [населено място] да заплати на М. Г. С. и Р. А. Т. и двете от [населено място] направените пред Върховния касационен съд разноски по т.д. 627/2011г. по описа на ВКС, ІІ т.о. в размер на 700лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: