3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С., 05,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №547/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А.- [населено място] против определение №1958/ 26.07.2012г. по ч.гр.д. №1506/2012г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение на основанията по чл.280 ГПК, касаторът лаконично е посочил, че „ основния проблем” бил свързан с това – „ коя е меродавната дата за определяне размера на дължимата държавна такса в случай , че претенцията на ищеца е в чуждестранна валута”. Въззивният съд приел, че това е датата на постъпване на заявлението в съда. Този извод, според страната бил в противоречие с разрешенията дадени с ТРОСГК № 2 /97г., което установявало, че присъждането на левовата равностойност на дълга била към датата на падежа.Направен е извод, че това е датата на предявяване на иска и тъй като исковата молба била изпратена по пощата, то следвало да бъде съобразена датата на пощенското клеймо. В заключение касаторът е посочил, че счита за наложително формирането на нова съдебна практика по поставения въпрос и изясняването му от Върховния касационен съд, мотивирано с довода, че въпроса имал голяма практическа стойност поради „големите флуктуации във валутните курсове”.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Касаторът е поддържал като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с разрешенията дадени с ТРОСГК № 2/97г., конкретно с т.3, с която е прието, че когато е допустимо търсенето на курсовата равностойност на лева размерът на вземането следва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако не е уговорено друго. Страната е обвързала с оплакването си за неправилност на определението / възпроизведено от жалбата/ тези разрешения, като е извела от тях своето разбиране, че левовата равностойност на държавната такса следвало да се определи към момента на предявяване на иска. Макар, че този извод не кореспондира с диспозитива на разгледаното тълкувателно решение, следва да се отбележи, че въззивният съд не е приемал нищо различно в тази насока, тъй като изрично е подчертал, че определя таксата към датата, на която заявлението е постъпило в съда / респективно приравнена на датата, на която иска е предявен/. Изведената разлика е получена правно необосновано от страната, която счита, че иска може да се счита предявен от датата на пощенското клеймо при изпращане исковата молба по пощата. Този извод се налага от изричната императивна разпоредба на чл.125 ГПК, според която иска е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Несъобразяването на тази норма води до извод за това, че развитите доводи в тази насока са ирелевантни, тъй като не обосновават противоречие, което от своя страна изключва приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това, както правилно е отчел и решаващият състав като част от решаващите си мотиви, касаторът и към настоящият момент не е внесъл дори и таксата, която счита, че се дължи, въпреки валидно проведеното производство по отстраняване на нередовността на жалбата му.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито поставянето на въпрос или твърдението че същият има практическа стойност. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма,нейната непълнота или неяснота, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1958/ 26.07.2012г. по ч.гр.д. №1506/2012г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`