4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 14,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 713/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. П. П. от[населено място] против решение №367 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 167/2010 г. на П. апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът П., чрез своят пълномощник – адв. Ц. е възпроизвела нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е уточнила, че произнасянето в случая на въззивния съд „ се отнася към въпроса за наличието на правен интерес при предявяване на претенциите за обезвреда и до законосъобразното и надлежно упражняване на правата на страните в гражданския процес, тъй като неимуществените вреди на ищцата не са обезщетени изцяло”. Посочено е още, че не било обсъдено от решаващия състав променената икономическа обстановка и свързаната с нея променена съдебна практика във връзка с разпоредбата на чл.52 ЗЗД Изложено е общо разбирането на страната за необходимостта от произнасяне на касационната инстанция, с оглед справедливото според нея обезщетяване на претърпените неимуществени вреди с цел уеднаквяване на практиката. Направен е извод, че за касатора е налице интерес от касационно обжалване на „незаконосъбразното” решение на въззивната инстанция. Други доводи не са развити.
Касаторът П. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.От изложената дефинитивност на общото основание, изяснена чрез задължително тълкуване се извежда и това, че поставения от страната въпрос- „за наличието на правен интерес при предявяване на претенциите за обезвереда и до законосъобразното и надлежно упражняване на правата на страните в гражданския процес, тъй като неимуществените вреди на ищцата не са обезщетени изцяло” няма характеристиките на релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В производството не е поставян въпроса за правния интерес на ищцата от предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента, причинил й вреди при осъществено ПТП, при което е починал синът й. Този въпрос не е повдиган от противната страна, а и не са сочени каквито и да било доводи във връзка с него от касатора, още повече, че така формулиран той влиза в противоречие и с изложеното както в касационната жалба така и с останалата част от изложението- съдържаща оплакване за занижен размер на присъденото обезщетение. Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на страната по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на П. апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №367 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 167/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: