3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С., 13,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 755/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. прокуратура –[населено място] против решение №529 от 16.06.2010 г. по гр.д. №1114/2009 г. на П. апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложение си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е, че съдът бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл.6 ГПК, тъй като взел предвид период, който бил извън посочения в исковата молба и по този начин разширил обема на търсената защита. Лаконично е отбелязано, че съдът включил цялата 2009г. „ при положение, че делото било заведено март 2009г. и нямало изменение на иска”. Поддържано е, също така лаконично, че по гр.д. 179/85г. на ОСГК било посочено, „че съда не може да излезе извън искането на страните независимо, че по това решение предмета на обжалване бил друг – принципа еднакъв”. Поддържано е още, че „ същото било посочено” и в ТРОСГК №122/86г. Освен това съдът неправилно приел, че ответника бил нередовно призован. Накратко е заявено, че правилно бил приложен чл.50, ал.2 ГПК, а приетото от съда било в противоречие с т.12 ППВС №1/85г. Направено е и оплакване за неправилност на решението в частта за разноските. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие с решение №15/86г. на ОСГК, с ТРОСГК №122/86г. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Въззивният съд подробно е мотивирал установените юридически факти в контекста на тяхната относимост към елементите от фактически състав на иска. Страната при смесване на различни правни категории – като предмет на иска и доказателства спрямо този предмет, не е обвързала подробно приетото от решаващия състав във връзка с приложението на чл. 235, ал.3 ГПК с конкретен правен въпрос, спрямо който следва да установява наличие на една от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Разбирането, че фактически различни решения, постановени по различни искове, се основават на еднакъв принцип, без да е изведен и мотивиран такъв принцип е правно необосновано. Така например соченото решение №15/86г. на ОСГК на ВС обективира решение по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД като разглежда въпроса за това какъв е субективния обхват на действие на развалянето на алеаторен договор т.е. същото няма никаква относимост към иска предмет на настоящето производство, с правна квалификация 252,ал.1,т.5 ТЗ. Т.е. между тези решения няма идентичност както в приложението на материалния Закон, така и на процесуалния закон /поради различния процесуален ред, по който са постановени/. Само правния идентитет на разглежданите хипотези може да обоснове противоречие при прилагане на закона във връзка с конкретен правен въпрос. Същото е относимо изцяло и за соченото общо противоречие с ТРОСГК№122/86г. като освен това следва да се отбележи, че както това тълкувателно решение, така и ППВС №1/85г. третират процесуални въпроси, касаещи отменен процесуален ред, поради което са и ирелевантни спрямо основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, дори и да беше поставен релевантен въпрос и да беше изрично обосновано такова противоречие, какъвто не е разглеждания случай. Следователно, касаторът не обосновава направените от него изводи за наличие предпоставките на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е формулирал правен въпрос, разрешен при условията на очертаната хипотеза и не е обосновал противоречие с изводите на съда, а ги е разгледал в подкрепа на своето становище по спора.Така развити доводите й всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане мотивирането на съда на установените факти и правни изводи, квалифицира се по чл.281 ГПК, но е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №529 от 16.06.2010 г. по гр.д. №1114/2009 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: