3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 10,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 27 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5880/19.ХІ.10 г. на [фирма] – С., против въззивното определение на К. ОС, ГК, от з.з. на 10.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 737/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу първоинстанционното разпореждане № 792 от 2.ІХ.2010 г. на К. РС, ГК, по ч. гр. дело № 2446/2010 г.: за отказ Б. да бъде снабдена със заповед за незабавно за изпълнение и с изп. лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжницата й А. Е. Ф. /М./ от[населено място] за сума в размер на 1 032.08 лв., както и ведно с договорна и с наказателна лихви върху тази главница по сключен помежду им на 13.V.2008 г. „Договор за кредитна линия /за кредитна карта/”, кредитът по който е бил обявен за предсрочно изискуем – след неплащането на „две поредни погасителни вноски”, удостоверено с представеното извлечение от счетоводните й книги.
Оплакванията на Б. частен касатор са както за незаконосъобразност, така и за допуснато от К. ОС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 417, т. 2 ГПК при постановяване на атакуваното определение. Поради това от нейна страна се претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист срещу длъжницата по договора за кредитна линия /за кредитна карта/, вкл. и ведно с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по два материално- и процесуалноправни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата в Р., а именно: 1/ За обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ГПК; 2/ За необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги – като документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК. Във връзка с наличието на първата от релевираните две предпоставки, обосноваващи допустимост на касационния контрол, Б. частен касатор се позовава на следните три влезли в сила съдебни акта на състави от първото отделение на ТК на ВКС, както следва: 1/ Опр. № 264/7.V.2009 г. на ВКС, І-во т.о., по ч. т. дело № 210/09 г.; 2/ Опр. № 811/30.ХІІ.2009 г. по ч. т. дело № 861/09 г. на І-во т.о.; 3/ Опр. № 776/29.ХІІ.2009 г. по ч. т. д. № 787/09 г. на І-во т.о., но без да ги представя в копия за ответницата по касация.
Ответницата по частната касационна жалба А. Е. Ф. /М./ от[населено място] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред К. ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди отказа на първостепенния съд да снабди Б. настоящ частен касатор със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и на изп. лист за претендираните суми срещу нейната длъжница по „Договор за кредитна линия /за кредитна карта/” от 13 май 2008 г., съставът на К. ОС е приел, че заявлението й с вх. № 18813/16.VІІ.2010 г. било нередовно – от гледище неспазване изискването на чл. 127 ал. 1, т. 4 ГПК да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането за издаването на такава заповед и на изп. лист: понеже липсвало конкретно посочване на онези фактически обстоятелства, с оглед които се претендира заплащане на главница в размер на 1 032.08 лв., щом като веднъж е било вече пояснено, че отпуснатият на длъжницата банков кредит бил в размер на 1 000 лв., а същевременно не бил установен броя на непогасените вноски и общия размер на неиздължените суми по тях към датата 21.ІV.2009 г., както и размера на сумите, върху които са били начислени търсените лихви – договорна и наказателна.
Следователно констатациите на въззивния съд и базираните върху тях негови решаващи правни изводи са изцяло върху нередовността на заявлението, а не на приложеното към него извлечение от счетоводните книги на Б. заявител. Последното, дори и когато е редовен от външна страна документ, не може да се цени самостоятелно, а само в неразривна връзка със заявлението по чл. 417 ГПК. Неизясненият в обстоятелствената част на същото факт защо главницата е нараснала с 32.08 лв. при положение, че погашения са били редовно правени от длъжницата в продължение на близо една година и общата им сума би следвало да е не по-малко от 330 лв., сочи, дори и без да се съпоставят конкретните уговорки в договора между страните от 13.V.2008 г.[населено място] условия на [фирма] – С., че в случая въззивната инстанция се е произнесла по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК единствено по процесуалноправния въпрос за нередовността на заявлението /от гледище изискването на чл. 410, ал. 2 и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а не по релевираните в изложението на частния касатор правни въпроси. Отделно липсва пояснение в заявлението защо, ако процесният договор наистина датира от 2008 г., фамилното име на длъжницата-картодържател е „Ф.” – според лична карта от 12.VІ.2002 г., докато видно от съдържанието на самото заявление по чл. 417 ГПК като длъжница е посочена „М.” – по данни в приложеното ксерокопие от лична карта от 23.ІІ.2005 г., т.е. последната би следвало да е актуалният валиден документ за самоличност на длъжницата при сключване на договора за кредитна линия от 13.V.2008 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на К. окръжен съд, ГК, от з.з. на 10.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 737/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 27 по описа за 2011 г.