3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 24.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №898/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. В. Д. от [населено място] против определение №2022/ 03.11.2011г. по ч.гр.д. №3308/2011г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение на основанията по чл.280 ГПК, касаторът лаконично е посочил, че атакувания съдебен акт бил в противоречие с определение №2168/22.11.2011г. на САС. Посочил е още, че на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпросите : „Обезсмисля ли се предвидената в чл.223аТЗ възможност, поради късно произнасяне на длъжностното лице по регистрация на А. ” и „ Допустимо ли е непроизнасяне от страна на съда по жалба, въпреки констатиране незаконосъобразност на действия на длъжностно лице по регистрация на А.”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар и да са поставени хипотетично и да не е мотивирана връзката им с решаващите изводи на въззивния съд, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Касаторът лаконично е поддържал като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с определение на САС, което не е приложено, въпреки, че на страната е дадена възможност за отстраняване недостатъците на подадената частна касационна жалба. Извън това, самото определение на САС няма относимост като акт към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ арг.т.2 ТРОСГТК №1/09г. /. Страната не е поставила правен въпрос, за който да е поддържала, че е разрешен противоречиво с това определение, а поставените правни въпроси е обвързала единствено с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка и не се установява наличие на предпоставките по т.1 на цитирания текст, тъй като не самите съдебни актове следва да са противоречиви, а изискването на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК предполага установеност на противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, в какъвто смисъл изобщо не са развити доводи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито поставянето на въпроси. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма,нейната непълнота или неяснота, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2022/ 03.11.2011г. по ч.гр.д. №3308/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`