5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 16,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 16 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4481 от 22.ХІ.2010 г. на [фирма] – София, подадена против решение № 185 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.Х.2010 г., постановено по т. д. № 69/2010 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 36 на Русенския ОС, ТК, от 22.ІV.2010 г. по т. д. № 268/09 г. С последното, като процесуално недопустимо, е било прекратено първоинстанционното производство в частта му, в която Б. е претендирала признаване за установено по отношение на ответника Д. М. К. от Р. съществуването на нейно вземане в размер на сумата 4 009.45 лв. държавна такса и съответно на сума в размер на 2 454 лв. деловодни разноски. Същевременно положителният установителен иск на кредитната институция по чл. 422 ГПК срещу К. – като авалист по запис на заповед от 15.ІІІ.2008 г., с предмет нейно вземане в размер на сумата 102 500 евро и законна лихва върху тази главница от 13 юли 2009 г. и до окончателното й изплащане, е бил отхвърлен.
Оплакванията на Б. касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, последното свеждащо се до „ограничаване правото на Б. да запази изпълнителния титул, издаден на основание валиден документ по чл. 417 ГПК и да търси изпълнение от всички задължени лица по едно вземане”. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ с доводи, че погрешно решаващият съд бил приел, че на две различни основания се претендирало едно вземане срещу същото лице, понеже в действителност „длъжниците са различни, макар вземането да е едно и също”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата й, [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиране на въпрос /бил той материален- или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла, се поддържа общо, че „законът мълчи по казуса” и затова съществувала необходимост от създаването на „законосъобразна и отчитаща житейските реалности съдебна практика”, а и това било основанието за подаване на касационната жалба.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация физическо лице-авалист Д. М. К. от Р. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на разрешението по т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС, според което право на Б. е било да се снабди с изп. лист не само срещу кредитополучателя, но и срещу поръчителя, т. е. авалиста по процесния запис заповед – стига преди предявяването на ценната книга за плащане тя да не е била вече снабдена с изп. лист за вземането си срещу д-вото заемател на основание чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, респ. на основание чл. 417, т. 2, предл. 3-то от сега действащия процесуален закон. В тази връзка К. претендира и присъждане на разноски, направени в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. В този смисъл Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос нито от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, не следва Б. касатор да бъде осъдена да заплати на ответника по касация К. разноски, тъй като към неговия, изготвен по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата, липсва приложение за платено възнаграждение на един негов адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.Х.2010 г., постановено по т. д. № 69/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2