3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С., 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 781/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. П. Я. от [населено място] против решение №219 от 09.03.2011 г. по т.д. №8807/2010 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Я. е заявила, че се касае за „ съществен материалноправен въпрос”, без да го формулира. Накратко е възпроизведен диспозитива на съдебния акт, като е заявено, че се „касае и за процесуалноправен въпрос”, отново неформулиран.Страната е развила разбирането си относно определеното с чл.154,ал.1 ГПК разпределение на доказателствената тежест в каквато връзка е посочила и решение на ВКС. Заявила е, че съдът бил длъжен да посочи в мотивите си „въз основа на кои доказателства приема за установени фактите”, като това разбиране е развито накратко. Касаторът е изложила и своето становище във връзка с тълкуване клаузите на договорите, като е интерпретирала решение на ВКС, ТК във връзка с приетото с него, че подлежат на тълкуване и договорките, по които има спор между страните. Накратко е направила оплакване за неправилност на изводите на съда. След като е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната е заявила, че „ горепосочените съображения касаят извършването на съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Едновременно с това същият се явява и неправилен…” Други доводи не са развити.
Касаторът Я. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 общо посоченото във връзка с разпределението на доказателстевната тежест в процеса и в тази връзка цитирането на задължителна практика – решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. В случая, след като не е поставен правен въпрос и не е обосновано противоречие при разрешаването му общия довод е без правно значение за наличие на обсъжданото основание. Същото е относимо и по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед приложеното решение на ВКС, обективиращо казуална практика. Доводи, конкретизиращи такова противоречие са необоходими не само като изискуеми от фактическия състав на основанието, но и поради това, че правен извод от сравняването на актовете не може да бъде формиран, поради липса на фактически идентитет по правните въпроси разрешени с тях. Още повече, че страната не сочи правен въпрос, нито обосновава такова конкретно противоречие относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219 от 09.03.2011 г. по т.д. №8807/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: