4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 10,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 67 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10491/22.ХІ.2010 г. на [фирма] – София, подадена чрез процесуалния представител на д-вото по пълномощие, против решение № 461 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 201/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 115 на СГС, ТК, с-в VІ-14, от 17.ІІ.2010 г. по гр. д. № 240/09 г.: за отменяването им, като незаконосъобразни, на приетите решения на Общото събрание на съдружниците в същото О., което е било проведено на датата 1 октомври 2009 г.
Единственото оплакване на д-вото касатор е за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на съдружника А. Ив. П. по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан. От страна на търговеца касатор се инвокира довод, че било погрешно разбирането на въззивната инстанция за императивния характер на разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ, тъй като последната била диспозитивна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно този за характера на разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ /диспозитивен или императивен/, както и дали при констатирано противоречие между този законов текст и клауза от дружествения договор, последната следва да се счита нищожна.
Ответникът по касация А. И. П. от София писмено е възразил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК единствено по основателността на изложеното в касационната жалба на [фирма] – София оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви: така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касае се за едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В настоящия случай касаторът [фирма] – София поддържа, че липсвала практика на ВКС относно това дали правилото на чл. 138, ал. 2 ТЗ е императивно или не, без обаче да се прави позоваване на конкретна непълнота или неяснота на посочената разпоредба. Дали даден законов текст има естеството на повелителна разпоредба е въпрос на преценка, дали установеното в него правило е в обществен интерес и оттам допустимо ли е то да бъде дерогирано посредством уговарянето на нещо различно от предписаното. В продължилото повече от 20 години прилагане на чл. 138, ал. 2 ТЗ ВКС многократно е имал случаи да се произнесе в полза на повелителния /императивен/ характер на тази разпоредба. Така още с Р. № 467 от 29.ІХ.1992 г. по гр. дело № 522/1992 г. на бившето V-то г.о. на ВС е било прието, че установеният в нея двуседмичен срок „цели охраняване на интересите на съдружниците и неговото елиминиране води до неправилност на решението на общото събрание”. Съответно с решение № 877 от 4 юли 2003 г. по гр. дело № 1658/2002 г. на същото отделение от ГК на ВКС изрично се приема, че нормата на чл. 138, ал. 2 ТЗ има императивен характер и „следователно задължителна предпоставка за свикването на ОС от съдружника с дял повече от 1/10 от капитала е отказ на управителя да стори това по негово искане”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 201/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 67 по описа за 2011 г.