3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С., 24,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1086/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Н. Ц. от [населено място] против решение от 25.05.2011 г. по гр.д. №13390/2010 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос „ а именно за валидното възникване на правоотношение на базата на запис на заповед”, като този въпрос бил решен в противоречие с решение № 121 /09г. на ВКС, ІІ т.о. . Този извод произтичал, от това, че „ обсъдения от ВКС казус” бил идентичен със спорния предмет по настоящето дело и ВКС констатирал сочените от касатора пороци във касационната му жалба. Същото решение на ВКС обосновавало и извод за решен в противоречие с него и процесуален въпрос обозначен от страната като такъв, свързан с чл.235, ал.2 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са както общо обозначените въпроси без връзка с конкретен мотиви на въззивния съд, така и направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те по принцип не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора,/с оглед единствено соченото от него решение постановено по чл.290 ГПК/ предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът общо е посочил, че с решение № 121 /09г. на ВКС се констатирали пороците, които според него, имало и обжалваното решение. Поради разгледаното съдържание на основанието този довод е без правно значение, тъй като лаконично отбелязаното противоречие е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с твърдения за незаконосъобразност на изводите на съда, които според страната били аналогични на констатираните от ВКС. Освен това доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с поставения и разрешен от ВКС въпрос, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване.Още повече, че сравняваните съдебни актове и като фактическа обстановка са неидентични, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2011 г. по гр.д. №13390/2010 г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА К. Н. Ц. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 3000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: