3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 26,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 73 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10346 от 21.ХІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 215 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.ІХ.2011 г., постановено по т. д. № 679/2011 г., с което – на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на този текст към 21.ХІІ.2010 г./ – е била оставена без разглеждане касационната жалба на това д-во срещу въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от 2.ХІ.2011 г. по гр. дело № 6164/09 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС: като накърняващо правото му на защита в процеса, тъй като искът, по който било постановено атакуваното въззивно решение бил с цена 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/, т.е. над законоустановения минимум за исковете по граждански дела. Поради това [фирма] претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за възобновяване на пр-вото по чл. 288 ГПК, както и за разглеждане по същество на редовната негова касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение на СГС.
Ответниците по частната жалба И. И. Д. и Елени Т. Б.-Д. – двамата от [населено място] не са ангажирали свои становища по основателността й.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С атакуваното въззивно решение СГС е уважил осъдителни искове на И. И. Д. и Елени Т. Б.-Д., всеки един от които с цена 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, с правно основание е по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, които са били предявени срещу търговеца настоящ частен жалбоподател, вкл. ведно със законната лихва върху тези главници от завеждане на делото /22.ХІ.2007 г./ и до окончателното изплащане на вземанията. С това решение са уважени и искове на същите двама ищци от [населено място] с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма] за присъждане на мораторни лихви върху горепосочените две главници за периода от 1.Х.2004 г. и до 30.ІХ.2007 г. /вкл./ в размер на по 500 лв. /петстотин лева/.
За да прекрати пр-вото по чл. 288 ГПК, заведено по касационната жалба на софийското [фирма], предходният тричленен състав на ВКС е приел, че делото има характера на търговско, както и че е налице въззивно решение, постановено по искове, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лева за такава категория дела.
Този решаващ извод на предходния тричленен състав на ВКС обаче не се променя дори и ако бъде възприета защитната теза на търговеца в настоящето частно пр-во: че делото не било търговско, а гражданско.
Вярно е, че съгласно чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./, при действието на който е започнало делото в първостепенния съд, когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора от отделните искове. По аргумент за противното от текста на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК обаче, в пр-вото по чл. 288 от същия са приложими неговите правила, т.е и това по чл. 70, ал. 1, изр. 1-во, че цената на иска се определя от ищеца, а съгласно чл. 72, ал. 1 за предявените с една молба кумулативно съединени искове, какъвто именно е и процесният случай, се събира държавна такса „по всеки иск”.
С оглед изложеното инвокираният от търговеца частен жалбоподател довод, че цената на иска по делото възлизала на 6 400 лв., ще следва да се преценява като неоснователен и затова – като правилно /законосъобразно/ атакуваното прекратително определение на ВКС ще следва да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА прекратителното определение № 215 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.ІХ.2011 г., постановено по т. д. № 679/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2