3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
С., 01,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №633/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №572 от 12.07.11г. по ч.т.д.395/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “О. банка”АД – [населено място] против определение №518 от 28.03.2011г. по ч.гр.д.215/2011г. на Плевенски окръжен съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.419, ал.1 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на “О. банка ”АД – [населено място] против определение №518 от 28.03.2011г. по ч.гр.д.215/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което въззивния съд се е произнесъл по разпореждането на Никополски районен съд за незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 ГПК. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, І т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Плевенски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Жалбоподателят не излага правни аргументи, подкрепящи лаконично изложеното от него оплакване, че обжалваното пред ВКС, ІІ т.о. определение е преграждащо, като не съставлява такъв аргумент описанието на предмета на касационно обжалване. Не променя направените по-горе изводи и заявения правен интерес, с оглед произнасянето на въззивната инстанция по същество, тъй като предмета на процесуален спор се изчерпва с допустимостта на инстанционния контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определенията постановени по реда на чл.419 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №572 от 12.07.11г. по ч.т.д.395/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: