3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
С., 26,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 543 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9567 от 29.VІ.2012 г. на [фирма]-С., подадена против частта от определение № 1468 на Бургаския ОС, ГК, от 21.V.2012 г., постановено по гр. дело № 1374/2012 г., с която – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – е било спряно въззивното пр-во по това дело: „до приключване на производството по гр. д. № 310/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас с влязъл в законна сила съдебен акт”.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното преграждащо по-нататъшния ход на въззивното пр-во определение, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба Тотка А. П. от Б. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, частната жалба на [фирма]–С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриването на пр-во по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. В процесния случай данните по делото са, че срещу [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] е било открито пр-во по несъстоятелност с решение № 12/12.VІ.2011 г. /поправено с Р. № 158/14.VІІ.2011 г./ по т. д. № 17/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд. Това означава /по арг. от текста на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК/, че е следвало да бъде спряно висящото пред Бургаския РС първоинстанционно пр-во по гр. дело № 310/2011 г., заведено на 14.І.2011 г. по установителния иск на Тотка А. П. от Б. с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу [фирма], тъй като последното представлява „имуществено гражданско дело”. От друга страна, съгласно чл. 649, ал. 3 ТЗ, иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, свързан с пр-вото по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността. Тези две нормативни положения налагат извод, че изходът на дело, заведено по конститутивен иск на кредитор за обявяване относителна недействителност на възмездна разпоредителна сделка, не се поставя по никакъв начин в зависимост от друго висящо производство, чиито предмет е установителен иск за прогласяване абсолютната /изначална/ недействителност на същата сделка. За кредитора, предявил т. нар. „П. иск”, е меродавно, че дори и при отхвърляне на установителния иск по чл. 26 ЗЗД, той би могъл да постигне връщане на имота, предмет на увреждащата сделка, в патримониума на своя длъжник, а при евентуално уважаване на претенцията за прогласяване нищожност на същия договор, резултатът е, че вещта никога не е напускала този патримониум.
С оглед изложеното, предвид констатацията за липса на преюдициална връзка между спряното въззивно пр-во по иска с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, от една страна и висящото пред Бургаския РС първоинстанционно пр-во по иск с правно основание по чл. 26 ЗЗД с предмет същата възмездна разпоредителна сделка от 11.VІ.2009 г. – от друга, атакуваното определение на Бургаския ОС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ще следва да бъд0е отменено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1468 на Бургаския окръжен съд, ГК, от 21.V.2012 г. по гр. дело № 1374/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било постановено спиране на въззивното производство по същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – „до приключване на производството по гражданско дело № 310/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас с влязъл в законна сила съдебен акт”.
Връща делото на същия съд за по-нататъшни процесуални действия по иска на [фирма]-С. с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответниците [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] и Тотка А. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2