4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
С., 07,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 287 от 29.11.2011 г. по ч.гр.дело №777/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба-М. П. М. от [населено място] е на становище, че жалбата е основателна. Останалите ответници не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че с обжалваното определение Хасковски окръжен съд се е произнесъл по „съществени процесуални въпроси” – „ 1/Правото на застрахователя по чл.227, т.2 КЗ да предяви регресен иск към –застрахования, обусловено ли е от влязло в сила решение, по което са изплатени точно определени по стойност обезщетение и законна лихва за посочен в съдебния акт период и 2/ Възможно ли е това право да се реализира в предходен граждански процес, в който застрахователя е привлечен като 3-то лице помагач на ответника и като ответник по обратен иск с възражение, когато исканото обезщетение от увредените лица е два пъти по-голямо от присъденото със съдебния акт по делото и размера на законната лихва е неопределен по стойност. Ако не се направи възражение преклудира ли се правото на иск по чл.227, т.2 от КЗ?”. Страната пространно е проследила развитието на процесуалноправния спор като е изложила своето становище по иска и е направила извод, определен като незаконосъобразност на извода на съда за недопустимост на предявената претенция. Изложено е и становището на страната по правната същност на чл.227,т.2 КЗ, като е поддържано, че приложените решения и определения „сочат становища на различни по степен съдилища, че влезлите в сила решения по чл.226 от КЗ не изключват правото на застрахователя да предяви регресен иск…” Направен е и извод, че обжалваното определение било в противоречие с тях.Лаконично е посочено, че допускането на касационно обжалване щяло да бъде от значение за уеднаквяване на съдебната практика по чл.227, т.2 КЗ.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия мотив на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставените хипотетични въпроси не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване, тъй като те нямат относимост към изводите на съда. За да извърши преценка за недопустимост на предявения иск, съдът се е позовал на отвод за пресъдено нещо, като е мотивирал този извод с изричния диспозитив на влязлото в сила решение №135/12.01.2010г. по гр.д. 63/09г. на ХОС, чиито обективни и субективни предели съвпадат с тези на предявения иск. Или съдът не е разглеждал, нито е извършвал преценка свързана с регресното право на застрахователя по чл.227, т.2 КЗ. Дори обаче, да се приеме, че така формулираните въпроси имат относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – актовете подробно изброени в т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- цитираните определения на ВКС, не третират хипотези сходни на настоящата, а освен това не обективират и валидно съдебна практика, каквато не обективират и приложените, подлежащи на обжалване решения на съдилищата, за които страната не е доказала, че са влезли в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287 от 29.11.2011 г. по ч.гр.дело №777/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: