2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
С., 14,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1209 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7367 от 26.ІХ.2011 г. на едноличния търговец Р. М. П. от [населено място], С., действаща с фирма „Р.-Р. П.”, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против онези две части от решение № 1307 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 142/2011 г., с които е бил отхвърлен както отрицателния установителен иск на ЕТ П. срещу м-во на отбраната с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 237, б. „в” ГПК-отм./ – за недължимост на сума в размер на 19 806.36 лв., представляваща незаплатена наемна цена по сключен помежду им договор за наем на войскова лавка от 3.ІІ.2005 г., за която ведомството се е снабдило с изп. лист по реда н чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, така и обективно кумулативно съединеният с него осъдителен иск на Р. П. срещу министерството – за присъждане на сума в размер на 50 290.59 лв., претендирана като обезщетение за вреди и пропуснати ползи вследствие неизпълнение на процесния договор от страна на този наемодател.
Оплакванията на касаторката П. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните негови две отхвърлителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това П. претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези две нейни искови претенции срещу м-во на отбраната да бъдат уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Р. М. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по три материалноправни въпроса, два от които решавани противоречиво от съдилищата, а третият – имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Досежно забавата на длъжника-наемател като освобождаваща кредитора-наемодател от последиците на собствената му забава и в резултат – осуетяване възникването на потестативното право на ЕТ да развали наемния договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 2/ Относно квалификацията на забавата на кредитора-наемодател да предостави на ЕТ-наемател „писмо с рег. № 13-00-877/11.V.2005 г.” вместо на плоскостта на задължението му чл. 230, ал. 1 ЗЗД – спрямо насрещното задължение на наемателя по чл. 21 от наемния договор: за въвеждане на обекта в експлоатация в 14-дневен срок от датата на подписване на предавателно-приемателния протокол; 3/ „За приложимостта на тръжните условия в рамките на облигационните правоотношения между страните по сключен в резултат на търг договор за наем и значението им при тълкуване на правата и задълженията на страните, залегнали в договора”.
Ответното по касация /и по исковете на ЕТ/ министерство на отбраната не е ангажирало свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното решение в атакуваните две отхвърлителни части.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Н. гвардейска част, конституирана в процеса като трето лице-помагач на страната на ответното по исковете министерство на отбраната, писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЕТ Р. М. П. от [населено място], С., действаща с фирма „Р.-Р. П.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Последният от формулираните три материалноправни въпроса /относно значението на тръжните условия, при действието на които бил сключен процесния договор за наем/, във връзка с който касаторката П. поддържа, че е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, има изцяло хипотетичен характер – той не е бил включен в предмета на делото /щом не е имало спор по това, че търговската регистрация на обекта, като едно от условията на проведения преди подписване на процесния договор търг, е била предвидена изцяло в тежест на търговеца-наемател/ и затова същият въпрос не попада сред обусловилите решаващите изводи на въззивната инстанция. Нещо повече: точното прилагане на закона изисква да се подчертае, че към датата на сключване на процесния договор за наем /за срок от три години/ действаща е била редакцията на чл. 16, ал. 2 ЗДС отпреди изменението й с ДВ, бр. 32 от 12 април 2005 г., когато за първи път се препраща към тръжните процедури по чл. 19, ал. 1 от същия закон, предвидени по начало за имоти частна държавна собственост, вкл. с последователното допускане такива наемни договори да може да се сключват най-много за 5, а по-късно, с изменението на текста от 1.VІІ.2006 г. – и за 10 години.
По втория от горепосочените материалноправни въпроси – „за квалификацията на забавата” на наемодателя извън плоскостта на задължението му по чл. 230, ал. 1 ЗЗД, важи констатацията, че според конкретните тръжни условия търговската регистрация на обекта пред съответните административни органи е била уговорена в тежест на търговеца-наемател, а не на наемодателя и този въпрос не е бил включен в предмета на делото, предвид безспорния му характер. Понеже става дума за конкретна уговорка, т.е. за факт, обективно не може да се констатира наличие в правния мир на друг влязъл в сила съдебен акт, в който по противоположен начин да е бил решен „същия правен въпрос”.
По първия материалноправен въпрос:
С оглед съдържащото се в исковата молба признание на настоящата касаторка, че тя „физически” е била въведена от представител на МО в обекта, предмет на сключения наемен договор на датата 18.ІІ.2005 г. с надлежно подписан предавателно-приемателен протокол, въззивният съд е могъл да констатира, че не по-късно от 5 март с.г. П. е следвало да въведе войсковата лавка в експлоатация, за да е изправна по отношение поетото с чл. 21 от договора свое задължение „за разкриването” й, вкл. при съблюдаване на всички административни изисквания за това. От друга страна, несъмнено е че въз основа на своя екземпляр от договора за наем, в титулната част на който изрично е било указано, че вещта, предмет на уговореното ползване, представлява „публична държавна собственост по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗДС”, а и самият обект очевидно е свързан с отбраната на страната, след като представлява войскова лавка в поделение, където важат „административно-технически и др. изисквания, свързани с вътрешния ред във войсковите райони” /арг. чл. 22 от процесния договор/, наемателката П. несъмнено е могла своевременно да поиска справка по книгите за държавни имоти, които са общодостъпни /арг. чл. 77 ЗДС и правилника за прилагането му/, която да й послужи пред Центъра за военна епидемиология и хигиена при В. за надлежно регистриране на войсковата лавка. С оглед това нормативно положение ключовият за изхода на делото извод на САС, че „дори евентуално да се приеме, че налице е забава на наемодателя при съставяне на писмо вх. № 13-00-877/15.04.2005 г., то при констатирана забава на наемателя, той (наемодателят – бел. на ВКС) се освобождава от последиците й”, представлява произнасяне по така релевирания в изложението към жалбата първи материалноправен въпрос, което не само не противоречи, но е напълно съзвучно с разрешенията в приложените съдебни актове: 1/ Р. № 1159/30.ХІІ.2008 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр.д. № 3834/07 г. относно приложението на чл. 96, ал. 1 ЗЗД /във вр. чл. 87, ал. 2 от същия закон/; 2/ Влязлото в сила Р. № 436/10.ХІ.2009 г. на Варненския ОС по т. д. № 1133/2009 г.; 3/ Влязлото в сила Р. № 2783/16.VІ.2009 г. на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, постановено по гр.д. № 1186/08 г.; 4/ Влязлото в сила Р. №
Що се отнася да останалите съдебни актове, приложени към изложението на касаторката, а именно Р. № 853/11.Х.1999 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр.д. № 159/99 г., което е по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, или Р. на ВКС, ТК, Второ отделение, от датата 22.ХІ.2004 г. по т. д. № 176/04 г., което е по приложението на чл. 92 ЗЗД – те са съвършено неотносими към този формулиран от П. материалноправен въпрос.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1307 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.VІІ.2011 г., постановено по т. дело № 142/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1209 по описа за 2011 г.