5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С., 10,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 379 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1685/18.ІІ.2010 г. на В. К. В. от С., подадена против онази част от решение № 10 на С. апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 6.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1234/09 г., с която за разликата над 28 555 лв. и до предявения размер от 34 500 лв. /или за 5 945 лв./ е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от настоящия касатор иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма] – С. за заплащане на горепосочената сума, претендирана като „обезщетение за вреди от неизпълнението на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане управлението на д-вото Д-526/28.ХІ.2001 г.”, но сега само за интервала от исковия период между датите 1.VІІ.2004 г. – 20.Х.2004 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и деловодните разноски. В останалата му част, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Оплакванията на касатора В. са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира обезсилване на въззивното решение в атакуваната негова част /за 5 945 лв./ или, алтернативно, касирането му в същата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. обосновава приложно поле на касационното обжалване както с необоснованост, така и с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си /за 5 945 лв./ САС се е произнесъл по материалноправен „въпрос, свързан с последиците от предсрочно прекратяване на договор за управлението по чл. 241, ал. 6 ТЗ”, когато то е било предприето неправомерно и в това се изразявало значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Макар по въпроса за правната специфика на договора по чл. 241, ал. 6 ТЗ да била налице трайна практика на ВКС, според която в основата му бил договора за поръчка /чл.чл. 280-292 ЗЗД/, налице била и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, понеже „в известен смисъл” разрешението на САС по така релевирания в изложението правен въпрос било в противоречие с практиката на ВКС, изразена в две решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии, постановени по реда на ГПК /отм./, а именно: Р. № 212/1.ІІІ.2008 г. по т. д. № 814/07 г., както и Решение № 320/29.V.2006 г. по гр. дело № 247/05 г. на ІІ-ро г.о., досежно приетото в тях, че гражданскоправните норми имали диспозитивен характер и влизали в действие при липса на друга уговорка между страните по сделката.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез изп. си директор само по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част, претендирайки за оставяне жалбата на В. без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на В. К. В. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Съответно ВКС няма в своя тежест задължение да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от съдържащите се в последната твърдения на подателя й или сочените от него факти и обстоятелства. Вместо конкретно формулиран правен въпрос, в случая касаторът В. поддържа, че произнасянето на САС с атакуваната отхвърлителна част от решението било по такъв, „свързан с последиците от предсрочното прекратяване на договор за възлагане управлението на дружество по чл. 241, ал. 6 ТЗ”. Правни последици обаче са присъщи на прекратяването на цялото многообразие от вещни и облигационни договори, които позитивното право познава, в частност и на тези по чл. 241, ал. 6 ТЗ, основани на мандат. Това налага извод, че релевантният въпрос не е бил формулиран точно – като такъв „от значение за изхода по конкретното дело”, а това е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а още по-малко, когато се твърди само „в известен смисъл” да е налице противоречие с практика на отделни състави от ГК и ТК на ВКС по приложението на ГПК /отм./.
В заключение, оплакването на касатора В. К. В. за недопустимост на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част /за 5 945 лв./ е въведено с твърдение за „невникване в претенцията на ищеца”, имаща за свой предмет „заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължение за заплащане на месечни възнаграждения по съществувалото правоотношение”, но развитата в жалбата теза, според която САС всъщност бил разгледал иск, различен от предявеният, не намира опора в текста на чл. 82 ЗЗД и изрично приетото в тази насока от инстанциите, че предявеният иск „е за дължимо обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на задължение за заплащане на възнаграждение, поради предсрочно освобождаване от длъжност” управител на ответното [фирма] – С.. Ето защо, предвид липсата и на минимална вероятност решението на САС да е недопустимо в атакуваната негова отхвърлителна част /за 5 945 лв./ на подобно основание, не следва същата да бъде допусната до касационен контрол.
При този изход на настоящето производство по чл. 288 ГПК касаторът В. К. В. от С. ще следва да бъде осъден да заплати на ответното по жалбата му [фирма] С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 290.85 лв. /двеста и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/, определен според критериите по чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 на С. апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 6.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1234/09 г. В ЧАСТТА, с която искът на В. К. В. от С. срещу [фирма]-С. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е бил отхвърлен И ЗА РАЗЛИКАТА НАД 28 555 лв. и до предявения по делото размер от 34 500 лв., съответно за онзи интервал от исковия период, ограничен между датите 1.VІІ.2004 г. и 20.Х.2004 г.
О С Ъ Ж Д А В. К. В., ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [жк], ул. „Станислав Доспевски” бл. 40 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 290.85 лв. /двеста и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2