3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 04,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №158/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. Т. В. против определение №1762/ 21.11.2011г. по ч.гр.д. №15150/2011г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изложението на основанията по чл.280 ГПК, касаторът В. е посочила, че e е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като „ поставен въпрос” е формулирала – „ дали разпореждането на съда, с което се уважава молба за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК може да се поправя и допълва неограничено във времето…”Развити са оплаквания за неправилност на определението на съда и приложимост на разпоредбите на чл.247, 250 и чл.251 ГПК. Посочено е още, че според страната, в закона била налице неяснота, тъй като чл.419 ГПК, предвиждал, че разпореждането подлежи на обжалване, а от друга страна нямало изрично препращане към нормата на чл.496, ал.4 ГПК. Касаторът е сочила и общ довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, като лаконично е поддържала, че отговора на „съществения” процесуалния въпрос- „ дължи ли въззивния съд обсъждане в мотивите на постановения акт на направените пред него основни доводи и възражения на страните” била в противоречие с практиката на ВКС без да са сочени конкретни актове. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар и втория въпрос да е поставен хипотетично и да не е мотивирана връзката му с решаващите изводи на въззивния съд, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Касаторът лаконично е поддържала като основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практика на ВКС, която нито е сочена, нито е приложена, поради което и не е установила твърдението си за наличие на основанието.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено във връзка с първия поставен въпрос, предполага обосноваване от нейна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито поставянето на въпрос, нито нейното разбиране за разрешаването му подкрепено с фактически доводи.Не се обосновава валиден довод в тази насока и с краткото твърдение за непълнота на закона, тъй като именно въпроса за приложимостта на общите правила на ГПК в заповедното производство е бил разрешен със задължителна практика – определение по ч.т.д. №279/09г. на ВКС, І .о., с което изрично е прието при аналогична фактическа обстановка, че функцията на изрично въведеното специфично съдържание на заявлението – образец по чл.410 ГПК е да обективира пълно и точно претенцията на заявителя, като в негова тежест, поради качеството му на кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20. 02.2008г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение- арг. чл.425 ГПК, а след като ги е изложил, сезираният със заявлението съд, дължи произнасяне по тях. Формалният характер на производството обуславя извод за това задължение на съда, към който то също се отнася. И въпреки че, наличието на специална уредба- чл.410 и сл. ГПК, дерогира общите правила, в случая не следва да се прави аналогия с допълване на съдебно решение, нито субсидиарно да бъдат приложени общите правила, а обсъжданото изискване е свързано със задължение на решаващия съд, произтичащо от конкретно очертаните, заложени в заявлението – образец данни. След като въззивният съд е съобразил тази задължителна практика и е постановил своят акт в съответствие с нея, то и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1762/ 21.11.2011г. по ч.гр.д. №15150/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`