3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 27,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 577 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 35361 от 29.ІІІ.2012 г. на С. В. Г. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против въззивното определение № 4218 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 9.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 16252/2011 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционно определение на СРС, ГО, 27-и с-в, от з.з. на 2.ІХ.2011 г. по гр. д. № 60168/2010 г.: за обезсилване на издадена по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в нейна полза срещу длъжницата А. С. С. заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 15 000 лв., ведно с лихва и разноски, както и на изпълнителния лист.
Оплакванията на частната касаторка Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което тя претендира касирането на този съдебен акт.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата й, частната касаторка обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Опр. № 10/13.І.2010 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 645/09 г., по процесуалноправния въпрос, „отнасящ се до реда за защита на длъжника при издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК”, който бил решаван противоречиво от съдилищата и наред с това имал значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото: понеже по прилагането на новия институт на заповедното пр-во, въведен с действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, нямало „създадена в достатъчна степен съдебна практика”.
Ответницата по касация А. С. С. от С. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на Г. оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на С. В. Г. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
С атакуваното определение СГС се е произнесъл по частна въззивна жалба на С. В. Г. срещу постановено от първостепенния съд обезсилване на издадените в нейна полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК и на изпълнителен лист за главница в размер на 15 000 лв. /ведно с лихва и разноски/, вследствие това, че при направено от длъжницата й възражение, тя /настоящата частна касаторка/ не е предявила в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за съществуване на вземането си по процесния запис на заповед. Следователно предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното определение е бил единствено процесуалноправния въпрос за защитата на заявител при наличие на постъпило възражение от неговия длъжник срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист въз основа на последната, а не този, релевиран от частната касаторка процесуалноправен въпрос: „отнасящ се до реда за защита на длъжника при издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК”. Докато съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция, „е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело”. В заключение, като е констатирал обстоятелството /факта/, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК Г. не е предявила иск за установяване на вземането си по процесния запис на заповед срещу длъжницата по заявлението й, СГС очевидно не се е произнесъл по релевирания в изложението към настоящата частна касационна жалба правен въпрос, а по друг, диаметрално противоположен на него въпрос.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4218 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 9.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 16252/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 577 по описа за 2012 г.