4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
С., 05,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1167 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4323 от 2.ІХ.2011 г. на [фирма]-гр. Ш., подадена против решение № 174 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20 юли 2011 г., постановено по т. д. № 322/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 481 на Шуменския ОС от 11.ІІ.2011 г. по гр. д. № 481/2010 г.: за осъждането на дружеството настоящ касатор, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 250 от същия закон, да заплати на д. а. „Д. ” – С. сума в общ размер от 274 267.75 лв., представляваща равностойност на липсващи различни количества цветни и черни метали и феросплави, предадени му за съхранение в негови складове.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед това се претендира обезсилване, респ. касиране на обжалваното решение на Варненския апелативен съд и „при успешен за д-вото изход на делото в настоящата инстанция”, в негова полза да бъдат присъдени направените разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Ш. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос: наличието или липсата на договорно правоотношение по чл. 250 ЗЗД „при абсолютно идентична конструкция на фактическите отношения на спорещите страни”, едната от които е винаги ДА „Д.”, а другата – търговец, при който се намират складирани материали на агенцията. В тази връзка са представени в приложение към изложението три решения на апелативни съдилища от страната и е едно на окръжен съд, както следва: 1/ Р. № 41/11.V.2011 г. на Бургаския апелативен съд по т. д. № 65/2011 г.; 2/ Р. № 504 от 3.VІ.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 80/2010 г.; 3/ Р. № 232 от 26.ХІ.2010 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 341/2010 г. и 4/ Р. на Ямболския ОС, ГК, от 29.ХІІ.2008 г. по т.д. № 33/2008 г., като за нито от тях няма данни да е влязло в сила. Отделно от това произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение било и по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за възможността едно административно правоотношение по специалния закон /ЗДРВЗ/ по аналогия да се приравнява на договорно правоотношение по чл. 250 ЗЗД.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация д. а. „Д. ”-С., действаща чрез своята ТД „Д. ”-гр. В. писмено е възразила чрез своя главен юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от Варненския апелативен съд въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Ш. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. При констатацията, че за нито едно от четирите съдебни решения, на които д-вото касатор се позовава в изложението към жалбата си, няма данни то да е влязъл в сила съдебен акт, липсва приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същевременно касаторът не е обосновал надлежно наличието на вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустимо – като постановено по непредявен иск. Разрешеният с него спор е бил въведен с искова претенция, квалифицираната правно по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 250 ЗЗД с оглед твърдението в исковата молба на ДА „Д.”, че ответното дружество е негов „външен съхранител”, т.е. влогоприемател: лице, което получава вещ със задължението да я пази /съхранява/ и върне. Изрично е било посочено, че макар между страните по спора да не е бил сключван писмен договор за влог, договорното правоотношение произтича от наличието на заварени задължения по смисъл на чл. 8.5 от приватизационния договор от 22 април 1999 г., отнасящи се до „подготовката на страната за работа във военно време съгласно приложение № 13” – т.е. отпреди влизане в сила на сега действащия специален закон за държаните резерви и военновременните запаси (Обн. ДВ, бр. 9 от 31.І.2003 г.), който в своя чл. 17, ал. 2 предвижда за в бъдеще, че А. „може да възлага” съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни съхранители, търговци и организации, на конкурсен принцип, „като взаимоотношенията се уреждат с договор”.
В пряка връзка с горецитираната разпоредба е изводът, че липсва приложно поле на касационния контрол и в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от търговеца материалноправен въпрос: „за възможността едно административно отношение по специалния закон /ЗДРВЗ/ по аналогия да се приравнява на договорно отношение по чл. 250 ЗЗД”. Процесното правоотношение датира отпреди 31.І.2003 г., а сега действащият специален закон, на който касаторът се позовава, изрично разпорежда, че възлагането на дейността по съхранение на държавни резерви става не по административен ред, а на конкурсен принцип и взаимоотношенията със спечелилия процедурата се уреждат с договор /не по аналогия/.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, във връзка с изричното направено искане за това и на основание чл. 78, ал. 8, предл. 1-во ГПК, на ответната по касация държавна агенция ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 5 935.35 лева, платимо на нейната териториална дирекция в [населено място].
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.VІІ.2011 г., постановено по т. дело № 322/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8, предл. 1-во ГПК, да заплати на Д. „Д. ”-С., действаща чрез своята ТД „Д. ”-гр. В., [улица], разноски за настоящето производство в размер на СУМАТА 5 935.35 лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2