2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 17,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №92/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №673/ 11.10.2010г. по ч.гр.д. №650/2010г. на В. окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът след кратко описание на предмета на спор е поставил въпроса – „ Във всички случаи ли е приложима разпоредбата на пар. 2 ДР на Наредба №1 /04г. за минималните адвокатски възнаграждения съгласно която присъждане на възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК, следва да е в размер не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение, или тъй като изготвянето на заявление по чл.410 ГПК не се характеризира с правна и фактическа сложност то е допустимо да се приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА …” и 2-ри въпрос – „” под защита в производството по издаване на заповед за изпълнение” разпоредбата на чл.7, ал.5 пр. 2-ро от Наредба №1/04г., какви действия на адвоката в заповедното производство включва и законодателят визирал ли е нея единствено действие на адвоката само по изготвяне на заявлението по чл.410 ГПК”. Посочено е лаконично, че „произнасянето на съдилищата по този съществен процесуален въпрос” било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар и да са поставени в контекста на становището на страната, а не във връзка с приетото от въззивния съд, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на въпроси. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма,нейната непълнота или неяснота, водят до невъзможност за преценка за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №673/ 11.10.2010г. по ч.гр.д. №650/2010г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`