3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 155
С., 14,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 789 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. АД-С. против решение № 166/21.04.2010 г. по в.г.д. № 197/2010 г. на Р. ОС, с което се потвърждава решение № 114/23.12.2009 г. по гр.д. № 3196/2009 г. на Р. РС, с което се отхвърля предявеният от касатора против Т. М. А. и М. Г. А. установителен иск по чл.422 ГПК за солидарна дължимост на сумите от неизплатена главница по договор за жилищен кредит от 14.09.2007 г., присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3353/2008 г. на Р. РС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът за приложението на чл.76,ал.2 ЗЗД, съдът се е произнесъл в противоречие с Р от 26.01.2005 г. по д. № 1272/2003 г. на ІІ т.о.-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Останалите въпроси били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. Представеното решение на ВКС отменя и връща на въззивния съд.
Поставените от касатора два въпроса, които не били обсъдени от съда, по начало не могат да попаднат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, след като не са предмет на въззивното решение. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. В изложението се говори за липсваща законова регламентация, но не се посочва нормативния акт. Има разлика между непълнота на закона и липса на закон. Освен това, по така формулираните въпроси от тази група няма директно произнасяне от въззивия съд. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Първият от тази група въпроси и който обуславя отговора на останалите, е за началния момент от който настъпва погашението на банков кредит в системата на банката-кредитор – възлагането на имота, прекратяването на изп.дело, заверяването на сметката или счетоводното записване на имота. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.305 ТЗ. Но той не е стоял пред въззивния съд за изхода по конкретното дело. Съдът е съобразил заключението на С. и обясненията на в.л., както и пропуск на кредитора при вече развило се и приключило заповедно производство по същия кредит, а настоящето е последващо, но те не са предмет на настоящето производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 166/21.04.2010 г. по в.г.д. № 197/2010 г. на Р. ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: