3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
С., 16,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 109/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение от 11.12.2010г. по ч.гр.дело №700/2010 г. на К. окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – О. предприятие „ П. и платени паркинги” –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и подробни доводи за неоснователност на подадената частна касационна жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е заявил, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата. Обсъдена е разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, като накратко е развито становището на страната по процесуалноправния спор и е посочено, че изводите на съда са неправилни.В заключение е отбелязано, че разрешените от въззивния съд въпроси / непосочени/ били „съществени”, а освен това били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, като в този смисъл било и определение №504 /08г. на ВКС, І г.о. / служебно приложено/.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито становището й по съществото на спора, което няма правно значение при установяване предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Общото разглеждане на чл.124, ал.1 ГПК- регламентиращ установителния иск- не води до извод за наличие на основанието, тъй като липсват доводи, свързани с противоречивото му прилагане, като няма и обосноваване на неяснотата или непълнотата на тази норма, поради което касаторът счита, че се нуждае от тълкуване. Освен това, както бе отбелязано не е налице и общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а и разглежданата норма е достатъчно ясна, като регламентираща един от видовете искове, които могат да бъдат предявени, по приложението й е налице и многообразна съдебна практика. Цитираното определение на ВКС е ирелевантно за основанията по чл.280, ал.1 ГПК, не само защото няма относимост към процесуалноправния спор / разглежда различна фактически и правно хипотеза /,но и защото не съставлява практика по смисъла на текста, поради това, че е постановено в производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 11.12.2010г. по ч.гр.дело №700/2010 г. на К. окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] –[населено място] да заплати на Община –[населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: