4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 247 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 54073 от 23.ХІІ.2010 г. на ЕТ А. С. М. от [населено място], действаща с фирмата „А. С.-Б. Х.”, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против онази част от въззивното решение № 556 на Варненския ОС, ТК, от 23.ХІ.2010 г., постановено по т. дело № 1317/2010 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 1999 на РС-Варна, ГК, ХХХ-и с-в, от 7.VІ.2010 г. по гр. дело № 9084/09 г.: за уважаването на обективно кумулативно съединените два положителни установителни иска с правно основание по чл. 422 ГПК на заявителя в заповедно пр-во по чл. 410 ГПК [фирма] – [населено място] срещу ЕТ-настоящ касатор с предмет съществуването на вземания на д-вото в размер на 1 491.26 лв. – главница, както и на мораторна лихва върху нея в размер на 257.38 лв., съответно за периода от 17 май 2008 г. и до датата на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение /22.VІІ.2009 г./, а също и ведно със законната лихва върху главницата от последната посочена дата и до окончателното изплащане на сумата и 54.83 лв. разноски за исковото пр-во.
Оплакванията на касатора ЕТ А. С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за отхвърлянето на тези два положителни установителни иска по чл. 422 ГПК – като неоснователни или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната потвърдителна част от решението си въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос дали издаването на данъчна фактура представлява елемент от дадено облигационно правоотношение и може ли такава ф/ра да е единственото правно основание за заплащане на посочената в нея цена. Същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата в страната, а правилното му решаване било от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. В тази връзка ЕТ касатор се позовава на следните актове, постановено от отделни състави от Второ отделение на ТК на ВКС – всички преди приемането на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/09 г., както следва:
1/ Опр. № 449/23.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о., постановено по т. д. № 71/2009 г.; 2/ Решение № 987/26.ХІ.2004 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 157/2004 г.; 3/ Решение № 992/4.ХІІ.2006 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 565/06 г.; 4/ Опр. № 596 от 9.ІХ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 332/2009 г.; 5/ Опр. № 31 от 22.І.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 612/2008 г.; 6/ Опр. № 99 от 25.ХІ.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 595/2008 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр.Р. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от ЕТ негова част, претендирайки присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на платения хонорар на един адвокат за изготвянето на отговора, възлизащ на 150 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на ЕТ А. С. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи двата обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на д-вото срещу ЕТ-настоящ касатор с правно основание по чл. 422 ГПК /за главница в размер на 1 491.26 лв. и мораторна лихва в размер на сумата 257.38 лв. за 14-месечния период на забавата до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, въззивният съд е приел, че в своето писмено възражение въззивникът настоящ касатор „е признал обстоятелства, които не са били дори твърдени от заявителя” в заповедното пр-во: като наемател на търговски обект в [населено място] бил поръчал изработка на въздушна аспирация в него, заплащайки аванс на изпълнителя, а последният е монтирал съоръжения, които са проявили дефекти, останали неотстранени след рекламация, направена обаче извън първия от двата срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, а също и че издадената от д-вото данъчна фактура била придружена от протокол за приемане на така извършената работа.
Следователно релевираният от касатора в изложението към жалбата му процесуалноправен въпрос се явява различен от този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, основани върху констатацията, че страните по спора са били обвързани от валиден неформален договор за изработка. А съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело в обжалваното въззивно решение трябва да е бил разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В случая цитираните и приложени от ЕТ касатор две решения на състави от Второ отделение на ТК на ВКС по отменения процесуален закон не се отнасят до разрешения от Варненския ОС с атакуваната потвърдителна част от въззивното му решение правен въпрос, а останалите четири определения на състави от същото отделение в ТК на ВКС предхождат приемането на горепосоченото ТР и доколкото му противоречат не следва да бъдат взети предвид като част от аргументацията за наличие на приложно поле на касационния контрол в останалите две хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, същественото нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. процедирането на решаващия съд, представлява касационно отменително основание, точно защото опорочава правилността на въззивното решение. Затова то не може да е едновременно и основание за допустимост на касационния контрол. В този смисъл са ирелевантни за обосноваване на приложимостта му всички наведени от ЕТ касатор доводи досежно неудовлетворяване на негови доказателствени искания, респ. за неизясняване на делото от фактическа страна. Що се отнася до релевирания в изложението на касатора към жалбата му т. нар. „материалноправен въпрос”, а именно били ли са реално изпълнени С. от посоченото в процесната данъчна фактура като изпълнител [фирма] и съответно били ли са те надлежно приети от едноличния търговец, очевидно е че става въпрос за подлежащи на доказване факти по делото, а не до правни въпроси, по които да може да се формира безпротиворечива съдебна практика.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от страната изрично искане за това, ЕТ настоящ касатор ще следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация [фирма] направените от него разноски за един адвокат във връзка с изготвянето на писмен отговор по касационната жалба, които възлизат на 150 лв. /сто и петдесет лева/ – съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 157285 от 15.ІІ.2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 556 на Варненския окръжен съд, ТК от 23.ХІ.2010 г., постановено по т. д. № 1317/2010 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ПОТВЪРДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А едноличния търговец А. С. М., ЕГН [ЕГН], осъществяваща стопанска дейност с фирмата „А. С.-Б. Х.” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 – във вр. ЧЛ. 81 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 274 по описа за 2011 г.