4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 27,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 387/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Т. Н. от [населено място] против решение №163 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- Г. ф.– [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че в случая прави „ възражение за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД в смисъл че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крайно занижено.” Страната е заявила, че „ трябвало да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения… за да няма решения, които са противоречиви…”, което щяло да доведе и до развитие на правото.Изложено е общо разбирането на касатора относно „ новата уредба на касационното производство”.Посочено е общо, че „ най-противоречива „ била практиката по чл.52 ЗЗД”. Развито е и разбирането на страната за нарушаване на чл.5 ГПК, което водело до неточното прилагане на чл.52 ГПК. Заявено е че „ в не едно определение ВКС приема, че не следва да се прилагат преписи от противоречиви решения”, затова страната не прилага такива. Интепретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявила ,че „ казуса бил уникален и подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”. В заключение е посочено, че в „хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отбележи, че прилагането на чл.51 и чл.52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства…” Други доводи няма развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към тези основания. Не е поставил правен въпрос, нито е сочил практика – задължителна или казуална, с която този правен въпрос да е разрешен в противоречие с приетото от въззивния съд. Следователно не се обосновава довод за наличие предпоставките на това основание.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи.Доводът за неправилното приложение на чл.51, ал.2 ГПК е и некоректно въведен, тъй като въззивния съд в съответствие със защитната теза на страната е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване и развитото становище на страната във връзка с правната уредба на касационното производство, както и интерпретирането на решение на КС на РБ, тъй като не могат да формират валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: