3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 13,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 876 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10096/3.VІІІ.2011 г. на [фирма] – София подадена против определение № 606 на Старозагорския ОС, ТК, от 29.VІ.2011 г. по т. д. № 284/11 г., с което – като процесуално недопустима – е била върната жалба на същия търговец срещу постановено по реда на чл. 437 ГПК по същото дело решение № 75/14.VІ.2011 г., което по изричното правило на процесуалния закон не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност на атакуваното определение на окръжния съд за връщане на жалбата му: понеже последната била „допустима и редовна от външна страна”. С оглед това се претендира отменяването му, постановяване спиране на изпълнението – „с определение”, но също и постановяване на решение от настоящата инстанция, с което да бъдело отменено възлагателното постановление на ЧСИ № 867 от 3.ХІІ.2010 г. по чл. 435, ал. 3 ГПК. Инвокиран е довод, че след като в тази част V на ГПК, отнасяща се до изпълнителното производство, не е била предвидена „разпоредба, която да урежда обжалването на подобно решение, следвало да се приложат субсидиарно общите разпоредби, предвидени в исковото производство за обжалване на решението”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред Старозагорския ОС пр-во по чл. 437 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] – София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по съществото тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното прекратително определение на Старозагорския ОС за връщане жалбата на [фирма]- София е постановено в пълно съответствие с точния смисъл на процесуалния закон: чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК. При наличието на изричен законов запрет да може да се атакува пред по-горен съд решението на окръжен, постановено по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 3 ГПК, доводите на частния жалбоподател за субсидиарно прилагане на общите правила за въззивното обжалване на първоинстанционните решения в исковия процес са правно несъстоятелни: като основани върху едно contra legem тълкуване на норма от процесуалния кодекс, изрично изключваща инстанционния контрол по отношение постановените по реда на чл. 437 решения на окръжните съдилища. Поради това настоящата частна жалба на д-вото ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 29.VІ.2011 г., постановено по т. д. № 284/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 876 по описа за 2011 г.