6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 458 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1887/5.ІІІ.2010 г. на регистрираното на К. острови „Ф. „Р. възможност” Л., подадена чрез процесуалния представител на д-вото против решение № 96 на Б. апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 220/09 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 76. на Б. ОС, ГК, от 7.V.2009 г. по гр. дело № 272/06 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен положителният установителен иск на този търговец с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД, воден срещу ответниците [фирма] С. и кооперацията „В. Г.” – Б. с предмет прогласяване нищожността на сключената между тези двама български търговци в изискуемата нотариална форма продажба от датата 23.ХІІ.2005 г. на УПИ ХХІ-548 от кв. 64 по плана на[населено място], [община] с пространство от 5557 кв.м., ведно с осъщественото в терена застрояване, понеже липсвала воля /съгласие/ от страна на прехвърлителя [фирма] – С.. Това въззивно решение е било оставено в сила и в имащата характера на определение негова част: досежно прекратяване – предвид процесуалната му недопустимост, на първоинстанционното пр-во по съединените два идентични отрицателни установителни иска на настоящия касатор за собственост с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, ответници по които са били кооперацията „В. Г.”-Б. и кипърското [фирма], всеки с предмет установяването, че нито един от тези двама търговци не е придобивал последователно правото на собственост върху гореописания недвижим имот, вкл. и при последното му прехвърляне на [фирма] с нотариално оформен договор за продажба от датата 13 януари 2006 г. по описа на съответния несебърски нотариус.
Оплакванията на касатора „Ф. „Р. възможност” Л. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всички отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен „първоначално предявения иск”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, касаторът „Ф. „Р. възможност” Л. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на първите две предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл „по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС”, а също „и по процесуалноправен въпрос”, решаван противоречиво от съдилищата в Р.. Материалноправните въпроси били за отречената от въззивната инстанция възможност претендираната в случая нищожност на разпоредителната сделка от 23.ХІІ.2005 г. да се установява „на друго основание, въз основа на събраните по делото доказателства, без да се изменя иска”, а така също и за противопоставимостта на решение на едноличен собственик на капитала в ответното ЕООД /впоследствие заличен като такъв в търговския регистър по партидата на същото д-во/ на действителния негов собственик – настоящ касатор. Във връзка с първия от тези два материалноправни въпроса търговецът касатор се позовава на ТР № 32 от 27.VІ.1988 г. на ОСГК на ВС на Н. по гр. дело № 33/1987 г., както и на Р. № 212/23.V.1989 г. на 1-во г.о. на ВС на Н., а във връзка с втория – на задължителните разяснения по § ІІІ на ТР № 1 от 6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС. Съответно процесуалноправният въпрос бил относно допустимостта на предявените „отрицателно-установителни искове” и в потвърждение на тезата на касатора, че същият се решавал противоречиво от съдилищата в Р. той сочи и представя определение № 466/30.ХІІ.2008 г. на състав от V-то г.о. на ВКС, „с което се прокарва новата тенденция в практиката на ВКС”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. е изразило становище чрез процесуалния си представител по пълномощие, че не оспорва жалбата и че не възразява срещу допустимостта на касационния контрол по отношение атакуваното с нея въззивно решение.
В писмените си отговори по жалбата ответната по касация кооперация „В. Г.” – Б., така както и ответното по касация кипърско д-во с ограничена отговорност „В. Ко”, писмено са възразили чрез своите процесуални представители както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Б. апелативен съд, касационната жалба на „Ф. „Р. възможност” Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. за нищожността на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо /или нищожно/, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В конкретния случай атакуваното решение на Б. апелативен съд има в една своя част характера на прекратително определение по двата отрицателни установителни иска на касатора за собственост, докато в другата разрешава по същество спор, въведен с положителен установителен иск за прогласяване нищожността на сключен на 23.ХІІ.2005 г. в изискуемата нотариална форма договор за продажба на недвижим имот в[населено място], [община] между [фирма] – С. и кооперация „В. Г.”-Б. като купувач. Преценката на решаващия съд за липса на правен интерес от водене на отрицателните установителни искове е имала последващ характер, т.е. поставена е била в зависимост от произнасянето му по основателността на положителния установителен иск на касатора с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД. Това положение създава вероятност атакуваното въззивно решение да се окаже процесуално недопустимо в неговата цялост.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 на Б. апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 220/09 г.
У К А З В А на касатора „Ф. „Р. възможност” Л. чрез процесуалния му представител адв. К. В. Р.-И. от АК-Б., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 8 004 лв. /осем хиляди и четири лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 458 по описа за 2010 г.