4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
С., 28,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 616 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10395 от 27.ІХ.2012 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 2214 на Русенския ОС, ГК, от 19.ІХ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1019/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция против определение № 6742/2.VІІІ.2012 г. на РС-Русе по ч. гр. д. № 5693/2012 г.: за спиране на първоинстанционното пр-во, образувано по заявлението й по чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Г. Д. М. от Р. за сума в размер на 12 000 лева, на основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 6 от процесуалния закон – във вр. с образувано по искане на омбудсмана конст. дело № 4/2012 г..
Оплакванията на банката частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Русенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокират се доводи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК следвало да се тълкува във връзката й с чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който, когато установят несъответствие между закон и Конституцията, ВКС или ВАС „спират производството по делото и внасят въпроса за разглеждане в конституционния съд”. С оглед това кредитната институция претендира касирането на този съдебен акт ведно с присъждане на всички направени по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Русенският ОС се е произнесъл „по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата”, а именно досежно спирането на заповедни пр-ва, образувани по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. В тази връзка банката частен касатор се позовава на определение /без номер/ на Сливенския ОС, ГК от 31.VІІ.2012 г., постановено във въззивното пр-во по ч. гр. дело № 444/2012 г., с което първоинстанционното определение на Сливенския РС за спиране на заповедното пр-во по ч. гр. дело № 3084/2012 г., образувано по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, е било отменено – ведно с изричното посочване, че въззивния съдебен акт не подлежал на касационно обжалване..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Русенския ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По своето процесуално естество определенията по чл. 229, ал. 1 ГПК са такива, с които не се слага край на делото. Същевременно общоизвестно е обстоятелството, че със свое решение № 12 от 2.Х.2012 г., постановено по конституционно дело № 4/2012 г. (Обн., ДВ, бр. 79 от 16 октомври 2012 г.) Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; последно изм., ДВ, бр. 49 от 2012 г.). Следователно непосредствено след подаване на настоящата частна касационна жалба е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е било постановено първоинстанционното преграждащо по-нататъшния ход на делото по чл. 417, т. 2 ГПК определение на РС-Русе, но тъй като с последното не се слага край на заповедното пр-во, следва да се счита отпаднал правния интерес на банката настоящ частен касатор от атакуване на въззивното определение за потвърждаване на този съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-С. против въззивното определение № 2214 на Русенския окръжен съд, ГК, от 19.ІХ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1019/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя в заповедното пр-во по чл. 417, т. 2 ГПК пред Русенския РС – „Б. Д.”-С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2