4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С., 02,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 33/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] –[населено място] против определение № 8710 от 14.06.2010 г. по ч.т.дело №6204/2010 г. на С. градски съд.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поддържал, че са налице едновременно предпоставките по т.1,2 и 3 на чл.280 ГПК. Възпроизвел е текста на чл.417, ал.2 ГПК, като е заявил, че уредбата по отменения ГПК била различна. Поставен е „ съществен” процесуалноправен въпрос, а именно – „достатъчно ли е представения документ по чл.417, т.2 ГПК, да бъде само извлечение от счетоводните книги, с което се установява предявеното в заповедното производство вземане на заявителя- търговска банка, или е необходимо да бъде представен и договорът за банков кредит, въз основа на който е издадено представеното извлечение от счетоводните книги”. Посочено е, че този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС – определено като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са обсъдени две определения на ВКС, от които са цитирани мотиви и в тази връзка е развито и становището на страната. Посочено е още, че много от съдилищата уважавали исканията на О.- АД, въз основа на идентични по форма и съдържание с процесното извлечения.В подкрепа на изложеното страната е посочила, че прилага преписи от заповеди за изпълнение на парично задължение и извлеченията от сметка. Касаторът е поддържал, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради това, че не й е известна практика на ВКС, нито на съдилищата по казуси сходни с настоящия.Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Поставеният въпрос, макар и непрецизно формулиран, може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но той съставлява само един от елементите от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същият да е разрешен при една от хипотезите на т.1-3 на текста и наличието му е недостатъчно за да бъде допуснато такова.
В случая касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната не е развила каквито и да било доводи, не е сочила и задължителна практика, която би могла да се свърже с основанието – арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Следователно обсъжданото основание не е установено. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съобразно т.3 на цитираното тълкувателно решение изисква установеност на противоречие при разрешаване на правния въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно, не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК представените от касатора кс. копия на заповеди за изпълнение на парично задължение, заявления и извлечения от счетоводните книги на О..Освен това, само въпросът относно доказателствената стойност на банковите извлечения не обуславя решаващия извод на съда. Основният извод, който е направен от решаващия състав е във връзка с това, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на банковия кредит. Този извод на съда е свързан с това, че предмета на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане, което съответно следва да бъде установено от заявителя. Сочените от страната определения са неотносими към основанията по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като с определение №130/10г. на ВКС, ІІ т.о. е бил разрешен правния въпрос свързан със издаване заповед за изпълнение срещу солидарен длъжник, какъвто не е разглеждания случай, а с определение №211/10г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване – т.е. не е разрешен правен въпрос. Следователно, не се обосновава твърдяното противоречие.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.Още повече, че релевантния въпрос, свързан с предсрочната изискуемост на дълга, произтичащ от договор за потребителски кредит, респективно доказването му е бил разрешен със задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №92/09г. по т.д. 467/08г. на ВКС, ІІт.о. и решение № 58/09г. по т.д. №584/08г. на ВКС, ІІ т.о.Следователно, не само е налице практика, но е преодоляна и противоречивата практика. И след като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, то и не се обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8710 от 14.06.2010 г. по ч.т.дело №6204/2010 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: