5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 25,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 263 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10923/18.ХІІ.2009 г. на „С. ” АД – гр. Л., подадена чрез процесуалния представител на търговеца против въззивното решение № 258 на Ловешкия ОС, ГК, от 20.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 454/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 257 на Районен съд-Л., ГК, от 26.VІ.2009 г. по гр.д. № 272/09 г. С последното настоящия касатор е бил осъден да заплати на „Н`2005” ЕООД – гр. П., на основание сключен помежду им през 2006 г. неформален договор за предоставяне на консултантски услуги и издадени във вр. с изпълнението му 6 данъчни фактури, сума в размер общо на 9 199.10 лв., от която: главница в размер на 7 200 лв. на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /12.ІХ.2008г./ и до окончателното й изплащане, а разликата от 1 999.10 лв. – мораторна лихва, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно от датата на всяка една от 6-те процесни ф/ри и до завеждането на обективно кумулативно съединените осъдителни искове срещу настоящия касатор.
Оплакванията на търговеца касатор са за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, като се инвокират доводи, че процесните шест данъчни фактури били „доказателство единствено за размера на договореното възнаграждение, но не и на неговата дължимост”. Поради това се претендира касирането на обжалваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете на „Н`2005” ЕООД – гр. П. да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на всички направени от жалбоподателя в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „С. ” АД – гр. Л. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Ловешкият ОС се е произнесъл „по материалноправен въпрос в противоречие както с практиката на ВКС, а и решаван противоречиво от съдилищата”, свеждащ се до придаване значение на правопораждащ факт на момента, когато е била издадена съответната данъчна фактура от страна на изпълнителя, с настъпването на който ставало изискуемо задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение – независимо от това дали работата, предмет на договора за изработка, е била приета или не. В тази връзка касаторът се позовава както на Р. № 230/25.ІІ.2000 г. на състав от бившето Пето г.о. на ВКС по гр. д. № 1286/99 г., така и на три решения, постановени от състави на ІV-А, ІV-Б и ІV-Г от ГК на СГС през 2004 г. и 2005 г., за които обаче няма данни да са влезли в сила. Отделно в изложението си търговецът касатор едностранчиво поддържа, че така релевираният материалноправен въпрос бил такъв от значение за точното прилагане на закона.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Н`2005” ЕООД – гр. П. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Ловеч.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на „С. ууд” АД – гр. Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК „по същия правен въпрос”. В случая горецитираното решение на състав от ГК на ВКС е било постановено на 25.ІІ.2000 г. в касационно пр-во по чл. 218ж ГПК /отм./ и – по аргумент от текста на чл. 219, б. „в” на този отменен процесуален закон, с оставянето на съответната касационна жалба без уважение същото е влязло в сила. С него дословно е било прието, че съставянето на фактура за дължимо възнаграждение не е елемент от договора за изработка, понеже едва от приемането на извършената работа възниква задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя, т.е., че от смисъла и специфичната цел на договора за изработка следва извод, че фактурата е относима към установяване на данъчното задължение, но не и към задължението за заплащане на дължимото възнаграждение. За да уважи изцяло двата осъдителни иска на настоящия ответник по касация, в процесния случай Ловешкият ОС е приел, че извършеното от „С. ” АД-гр. Л. регистриране, отчитане и осчетоводяване на съставени от „Новатоп`2005” ЕООД – гр. П. данъчни фактури с посочено в тях „извършване на консултантска дейност”, както и последващото ползване на данъчен кредит във връзка със същите по реда на чл. 64 ЗДДС /отм./, имало в съвкупност естеството на „потвърждаване действията”, в които тази консултантска дейност е била обективирана – като равносилно на надлежно приемане „изпълнението на уговорените консултантски услуги, оформени в цитираните 6 бр. фактури при посочената в тях цена”. Съпоставката между обжалваното решение на въззивния съд, от една страна, с цитираното и представено от касатора Р. № 230/25.ІІ.2000 г. на състав от бившето V-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1286/99 г. – от друга, налагат констатацията за идентичност по релевирания от касатора „С. ” АД материалноправен въпрос. Поради това ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Ловешкия ОС, ГК, въззивно решение № 258 по гр. дело № 454/09 г. в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, по съображения основани върху задължителните за съдилищата в Р. постановки по т.т. 1, 2 и 4 на горецитираното тълкувателно решение, отнасящо се до селектиране на касационните жалби по правилата на сега действащия ГПК, не може да се направи извод за наличие и на останалите две релевирани от касатора предпоставки /по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, обосноваващи приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 258 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 20.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 454/09 г.
У К А З В А на касатора „С. ууд” АД със седалище и адрес на управление в гр. Л., ул. „Г.” № 1, ет. ІV, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Ф. Ф. от АК-Л., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 184 лв. /сто осемдесет и четири лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т. по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2