2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
С., 14,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на М. К. Г. и П. А. Г. – двете от [населено място], подадени чрез служебно назначените им процесуални представители, против въззивното решение № 401 на Варненския ОС, ТК, от 29.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 201/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3549 на РС-Варна, ХІХ-и с-в, от 3.ХІ.2010 г. по гр. дело № 13533/09 г.: за солидарното им осъждане с [фирма]-гр. Б., на основание чл. 232, ал. 2 във вр. чл. 101 ЗЗД, да заплатят на варненския М. университет „П.. д-р П. С.” сума в размер на 11 733 лв. /единадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева/ във връзка с неизпълнението на сключен на 2.І.2008 г. между учебното заведение-наемодател и дружеството-наемател договор и последващия за съвместна дейност между последното и настоящите две касаторки като съдружници в гражданско д-во по ЗЗД, встъпило в задължението по заплащане на наемната цена, както и за осъждането на Г. да заплатят на учебното заведение сума в размер на 403.21 лв. /четиристотин и три лева и двадесет и една стотинки/, представляваща неплатени от търговеца сметки за доставени му ел. енергия, вода и топлинна енергия в периода февруари-април`2009 г.
Оплакванията на касаторките М. и П. Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който, предявените срещу тях осъдителни искове да бъдат отхвърлени – като неоснователни или недопустими, както и присъждане на разноски в полза на първата от тях „за двете инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката М. К. Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос дали лице, сключило с наемател договор за съвместна дейност, встъпва в задължението му за заплащане на наемна цена, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото понеже по него липсвала съдебна практика. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на касационната жалба на П. А. Г., не се констатира конкретно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение и той да е от значение за изхода на спора по делото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация варненски М. университет „П.. д-р П. С.” писмено е възразил чрез своя главен юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на М. и П. Г. от [населено място] оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Ответното по касация [фирма]-гр. Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение, изложени поотделно в жалбите на М. и на П. Г..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Варненския ОС, както касационната жалба на М. К. Г. от [населено място], така и на тази на П. А. Г. от същия град ще, следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай обаче, касаторката Г. не е инвокирала каквито и да е доводи за съществуваща непълнота, неяснота или противоречие в материалния закон /ЗЗД/, уреждащ договора за наем /чл. 228 и сл./, както и за дружество и за съвместна дейност /чл. 357 и сл. от същия нормативен акт/. Следователно релевираният в изложението към жалбата й въпрос няма естеството на правен, а на фактически: дали сключило договор за съвместна дейност лице с наемател на обект, в който тази дейност ще се осъществява, встъпва или не в задължението към наемодателя за заплащане на наемна цена, зависи единствено от това дали такова встъпване в дълга (intercessio) е било изрично уговорено – като в процесния случай, или не /арг. чл. 101 ЗЗД/.
В заключение, не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение да е било постановено по недопустими осъдителни искове в частта му срещу ответницата П. А. Г., след като по делото липсват данни тя да се е противопоставяла по реда на чл. 360, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД при плащането на половината от дължимата наемна цена за ползването на процесната кафе-сладкарница за м. септември`2008 г. по ф/ра № [ЕГН]/21.ХІІ.2012 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 401 на Варненския окръжен съд, ТК, от 29.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 201/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 4 по описа за 2012 г.