4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 831 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2456/19.V.2010 г. на Р. И. Б. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против въззивното определение № 4720 на СГС, АО, с-в ІІІ-Г, от 8.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 5374/08 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу първоинстанционното определение на СРС, ГК, 52-и с-в, от 7.ІІ.2008 г. по гр. дело № 2285/08 г.: за отхвърляне искането й за присъждане на разноски в размер на сумата 1 644.80 лв., представляващи сбор от платената държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Единственото оплакване на частната касаторка Б. е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: чл. 486, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 537 ТЗ. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който искането й за присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени в производството по чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, да се уважи изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Ив. Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в задължителните постановки по т. 3 на ТР № 1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/04 г., по материалноправния въпрос за непредявяването на запис на заповед за плащане, като обстоятелство изключващо забавата на длъжника, а оттам приравнено на липса на изискуемост и ликвидност на вземането по тази ценна книга.
Ответникът по частната касационна жалба И. С. К. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на СГС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на Р. И. Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 3 на ТР № 1/28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г., за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане, но „то /предявяването/ е предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението”. Ето защо, като е приел, че процесният запис на заповед не е бил предявен на падежа му /10.ІХ.2007 г./, съгласно чл. 491 ТЗ и точно поради това разноски не се дължат, въззивният съд е постановил атакуваното определение в съответствие тъкмо с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. При положение, че не се констатира твърдяното от частната касаторка Б. основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от нея въззивно определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4720 на С. градски съд, АО, с-в ІІІ-Г, от 8.ІV.2009 г. постановено по ч. гр. дело № 5374/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 831 по описа за 2010 г.