3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
С., 02,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 21/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №170 от 08.10.2010г. по гр.д. №268/2010 г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът по касация – „ [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e възпроизвел текстово непълно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като е поддържал, че Габровски окръжен съд се е произнесъл по приложението на „ една разпоредба на Кодекса на застраховането, която засяга реализацията на суброгационните права на застрахователите след изплащане на застрахователно обезщетение- чл.213 КЗ”. Страната лаконично е обсъдила в кои случаи се прилага тази разпоредба, като е направила извод, че правилното й прилагане било от значение за точното прилагане на материалния закон за „решаване на споровете, произтичащи от действието на застрахователните договори”. Посочено е още, че противоречието засягало „ 1. спорното материално право…, 2 обема на суброгацията …. 3 основанията за суброгацията …”.Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. С оглед очертаната дефинитивност на общото основание, не съставлява релевантен въпрос окачествените от страната като „съществени въпроси” формулирани общо като – спорното материално право, обема на суброгацията по чл.213 КЗ и основанията за суброгацията по същият текст.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК/ изведено от това, че касатора е възпроизвел текста на нормата и е приложил две решения – на Д. и Р./, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването на конкретно поставен правен въпрос, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове – арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. В тази връзка ирелевантни към това основание са приложените две решения, постановени по реда на чл.238 ГПК.Този извод се налага от спецификата на неприсъствените решения, които не се мотивират по същество- арг. чл.239, ал.2 ГПК, т.е. същите не обктивират практика. Извън това страната не е поставила и правен въпрос който счита, че е разрешен противоречиво, нито е обосновала такова противоречие.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява лаконично изложеното й разбиране за приложението на чл.213 КЗ. Както неправилността на установената и то конкретно обоснована от касатора практика/ какъвто не е разглеждания случай /, така и непълнотата или неяснотата на нормата/ която изобщо не е разгледана от страната, с оглед това, че чл.213 КЗ е достатъчно ясен, а и по него има и задължителна практика/ следва да бъде обективно обоснована, а не с оглед субективното разбиране на жалбоподателя и в контекста на поддържаното от него становище за неоснователност на иска.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170 от 08.10.2010г. по гр.д. №268/2010 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: