3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
С., 07,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 610 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалби от страните по ч. гр. дело № 1521/2011 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-4, по което на датата 22.VІІ.2011 г. е било постановено атакуваното от тях въззивно определение: за частична отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изп. лист в полза на [фирма] – С., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, което СРС, ГО, 53-и с-в, е постановил на 5 юли 2010 г. по гр. д. № 24298/2010 г.: „относно вземането за договорна лихва в размер на 6 168.43 лева за периода от 18.ІV.2005 г. и до 27.V.2010 г. по договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице, сключен на 27.Х.2004 г.”; За оставяне без уважение заявлението на Б. в тази му част; За обезсилване на издадения изп. лист в частта му относно това вземане за договорна лихва. В останалата му част – досежно главницата на банковото вземане в размер на 4 890.23 лв. – разпореждането на първостепенния съд за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417, т. 2 ГПК, с която банката е била снабдена срещу длъжника К. С. К. от С., е било потвърдено.
Частната касационна жалба с вх. № 76479 от 23.VІІІ.2011 г. на К. С. К. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, е против въпросната потвърдителна част от това въззивно определение на СГС /досежно главницата на банковото вземане, произхождащо от кредит-транскарт на физическо лице/, като наведените оплаквания са за незаконосъобразност и с оглед на същите се претендира частичното касиране на този съдебен акт и: „вместо него да постановите ново”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор К. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съответно частната касационна жалба на [фирма]-С. с вх. № 80813/14.ІХ.2011 г. е против онази част от същото въззивно определение, с която допуснатото от първостепенния съд незабавно изпълнение на издадената в нейна полза заповед по чл. 417, т. 2 ГПК е било отменено досежно претенцията за договорна лихва за периода от 18.ІV.2005 г. и до 27.V.2010 г. по същия договор за кредит в размер на сумата от 6 168.43 лв. Оплакванията на кредитната институция са за постановяване на въззивното определение в тази му част в нарушение на материалния закон, както и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което се претендира „допускане на делото до касационно обжалване”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване в атакуваната отменителна част на постановеното от СГС въззивно определение с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар всяка една от двете частни касационни жалби да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, те ще следва да се преценяват като процесуално недопустими.
Съображенията за оставянето им без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 438 ТЗ договорът за банков кредит е от категорията на т. нар. „абсолютни” търговски сделки. Същевременно претенцията за договорна лихва в заповедното пр-во, инициирано от [фирма]-С. срещу длъжника кредитополучател К. С. К., която е била в размер на сумата от 6 168.43 лв., наред с тази за главницата по кредита в размер на 4 890.23 лв., представляват две отделни вземания. Евентуално последващо установяване на съществуването на всяко едно от тях по реда на чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК би довело до образуване на търговско дело по положителни установителни искове, всеки един от които с цена под законоустановения в чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК минимум от 10 000 лева.
Наред с горните съображение атакуваното въззивно определение на СГС е постановено в пр-во по чл. 419 ГПК, поради което се налага констатация, че то е влязъл в сила съдебен акт и на това основание настоящето определение на ВКС не подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Същото нито е преграждащо по-нататъшния ход на делото, нито с него се дава разрешение по същество на заповедното пр-во.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. С. К. от С. с вх. № 76479 от 23.VІІІ.2011 г., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против ЧАСТТА от въззивното определение на СГС, ТК, с-в VІ-4, от 22.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1521/2011 г., с която разпореждането за незабавно изпълнение на издадена в полза на [фирма] – С. срещу него заповед по чл. 417, т. 2 ГПК относно главницата на вземане по договор за кредит-транскарт в размер на сумата от 4 890.23 лв. е било потвърдено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С. с вх. № 80813 от 14.ІХ.2011 г. срещу същото въззивно определение на СГС В ЧАСТТА му, с която първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената в нейна полза срещу длъжника К. С. К. от С. заповед по чл. 417, т. 2 ГПК е било отменено и обезсилен изп. лист относно вземането й за договорна лихва в размер на 6 168.43 лв. за периода от 18.ІV.2005 г. и до 27.V..2010 г. по договор за кредит-транскарт от 27.Х.2004 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 610 по описа за 2012 г.