6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С., 11,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 601 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по насрещни касационни жалби от страните по спора, предмет на решение № 14 на Б. апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2010 г., постановено по т. д. № 29/2010 г.
Касационната жалба на ищцовото [фирма] – С. е против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ответниците Б. Г. Д. от[населено място] и Й. В. В. от Б. направените по делото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 4 500 лв. Оплакванията на дружеството касатор са за неправилност на това въззивно решение в атакуваната негова част досежно разноските, предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от решаващия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за оставяне без уважение искането на ответниците Б. Г. Д. и Й. В. за присъждане на разноски, а в случай, че бъде прието, че адвокатският хонорар е бил реално изплатен от тях, то да се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение – „до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си Б. апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос за дължимостта на разноски в полза на ответник в хипотезата на отхвърлен иск, при условието такива да са били реално направени и да съответстват на действителната фактическа и правна сложност на разрешения спор. В тази връзка в изложението на търговеца касатор се цитират и съответно представят в ксерокопия едно решение и три определения на отделни състави на ВКС, всички постановени при действието на отменения процесуален закон, както следва:
1/ Р. № 128/15.ІІІ.2007 г. по т. д. № 890/06 г. на ІІ-ро т.о.;
2/ Опр. № 32/13.VІІ.2007 г. по ч.т.д. № 233/07 г. на ІІ-ро т.о.;
3/ Опр. от 13.ІV.2005 г. по ч. т. д. № 119/05 г. на І-во т.о.;
4/ Опр. от 2006 г. по гр.д. № 2570/04 г. на ІV-то г.о.
Съответно касационната жалба на ответниците Б. Г. Д. от[населено място] и Й. В. Й. от Б. е срещу онези части от същото въззивно решение, с които Б. апелативен съд се е произнесъл „по същество по жалба на [фирма], която е била оставена без разглеждане и върната още от Б. окръжен съд”, както и досежно оставеното без уважение искане за присъждане на разноски и на Й. В. В., представляващи платено от него адвокатско възнаграждение „по договор”. В първата атакувана част /макар да се поддържа, че тя все пак ги „ползва”/ въззивното решение било недопустимо, а във втората – неправилно: поради постановяването му при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Затова в първата атакувана част въззивното решение следвало да бъде обезсилено, а във втората му част /за разноски, дължими на В./ решението следвало да бъде касирано, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Б. апелативен съд: „тъй като се налага повтаряне и извършване на нови съдопроизводствени действия по отношение на неуважения в цялост размер на направените от В. разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Д. и В. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че Б. апелативен съд се е произнесъл по съществото на една върната от първостепенния съд /като нередовна/ въззивна жалба – нещо, което било „от значение за точното прилагане на закона”. В тази обжалвана част на въззивното решение, както и по отношение изводите му по претенцията за заплащане на разноски в полза на В., Б. апелативен съд бил задължен да се произнесе по съществото на спора „единствено, когато е сезиран по надлежен начин”, поради което решението му било „в противоречие с трайно установената съдебна практика”, обективирана в следните решения и определения на отделни състави на ВКС и на ВАС, както следва: 1/ Р. № 759/28.ХІ.2002 г. по гр. д. № 225/02 г. на І-во г.о.; 2/ Решение № 345/4.Х.2002 г. на 5-чл. с-в на ГК на ВКС; 3/ Опр. № 10545/28.ХІ.2005 г. на І-во отделение на ВАС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар насрещните касационни жалби да са постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да са подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Б. апелативен съд, като процесуално допустима ще следва да се преценява единствено касационната жалба на ответниците Б. Г. Д. от[населено място] и Й. В. В. от Б. и то само в частта й досежно оплакването по чл. 281, т. 2 ГПК: за недопустимост на атакуваното въззивно решение. В останалата й част същата касационна жалба, така както и касационната жалба на ищцовото [фирма] – С., имат характера на подадени в срок молби по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по тях е същият състав на Б. апелативен съд.
Съображенията, че в случая само отчасти е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По отношение постъпилата в преклузивния срок по чл. 197 ГПК /отм./ въззивна жалба на ищцовото [фирма] С. е било предприето от страна на първостепенния Б. ОС връщане – на основание чл. 200, ал. 1, б. б” ГПК /отм./, тъй като след нейното регистриране на 8 май 2009 г. е последвало оставянето й без движение с разпореждане от 11.V.2009 г. – за внасяне на дължимата по с/ка на Б. апелативен съд държавна такса в размер на 1204.09 лв. „в 7-дневен срок от съобщението”. Това съобщение е било надлежно получено от представител на д-вото на 18.VІІІ.2009 г. и съответно в закритото с.з. на 31.VІІІ.2009 г. /видно от съдържанието на гърба на лист № 344 от първоинстанционното дело/ е било разпоредено връщане на въззивната жалба на [фирма] – поради неизпълнението в срок на указанието за внасяне на д.т., а на датата 2 септември с.г. е поставена резолюция от съдията-докладчик в първостепенния съд: „делото да се докладва за изпращане на БАС след изтичането на срока за обжалване на разпореждането за връщане на настоящата въззивна жалба”.
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. за недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед всичко изложено ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Б. апелативен съд решение по т.д. № 29/2010 г. по оплакването на касаторите Б. Г. Д. от[населено място] и Й. В. В. от Б. по чл. 281, т. 2 ГПК: за недопустимостта на този съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 на Б. апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2010 г., постановено по търговско дело № 29/2010 г. САМО по оплакването в жалбата на Д. и В. по чл. 281, т. 2 ГПК.
У К А З В А на касаторите Б. Г. Д. от[населено място], област Б., [улица] и Й. В. В. от[населено място], [жк], бл. 9, вх. 10, ет. VІІІ, ап. № 23 В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да представят в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 594.89 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 601 по описа за 2010 г.