3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
С., 20,12,2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 494/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. П. от[населено място] против решение №288 от 09.02.2010 г. по гр.д. № 2980/2009 г. на П. окръжен съд.
Ответникът по касация- ЗПК „ С. г.” –[населено място] е на становище, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът П. е възпроизвела текста на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Посочила е, че с обжалваното решение бил нарушен материалния закон, като подробно са развити доводи в тази насока групирани в пет пункта, с всеки, от които е изложено оплакване квалифицирано и от страната като нарушение на материалния закон, неправилност на акта и необоснованост. Възпроизведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, включително и буквално са оплакванията изложени и в касационната жалба. Лаконично е отбелязано, че обжалваното решение противоречало на константна съдебна практика при подобни спорове, без конкретизация. Други доводи не са развити.
Касаторът П. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Твърденията за необоснованост и неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ на който се позовава касатора/ , следва поставения релевантен въпрос, да е разрешен с решение, обективиращо практика на съд, в противоречие, с която се е произнесъл по същия въпрос въззивният съд- арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009.Посочването, че решението противоречи на съдебна практика, следователно не е достатъчно за да бъдат установени предпоставките на нормата – следва да бъде поставен правен въпрос, а също така и посочена конкретна практика / подробно изброени актовете на съдилищата в цитираното ТРОСГТК № 1/09г./по отношение, на която е налице такова противоречие. Страната не е поддържала изобщо доводи за противоречие с конкретна практика, поради което и наличието на предпоставките на това основание остават недоказани.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито развитите оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на П. окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №288 от 09.02.2010 г. по гр.д. № 2980/2009 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА П. К. П. от[населено място] да заплати на ЗПК „ С. г.” –[населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: