5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 29,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 656 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 16065/9.VІІ.2010 г. на „В. и к” ЕООД-гр. Пл, подадена против въззивното определение № 1843 на Пловдивския ОС, ГК, 9-и с-в, от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1571/2010 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на д-вото срещу имащата характера на прекратително определение част от решение № 1092 на Районен съд-Пловдив от 7.ІV.2010 г. по гр. дело № 12199/09 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во по евентуално съединения установителен иск на „В.” ЕООД-гр. Пл срещу „Р. инж” ООД-гр. Пл с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – по съображения за процесуална недопустимост на такава искова претенция.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на Пловдивския ОС, доколкото последният бил потвърдил първоинстанционното прекратително определение независимо от констатацията си за липса на мотиви към този съдебен акт, което представлявало порок по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „В.” ЕООД-гр. Пл обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които бил решил в противоречие с практиката на ВКС, същите били противоречиво решавани от съдилищата в Р., а и имали значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Първият от тях бил досежно това дали преценката на въззивната инстанция за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен може „да замести или санира наличието на порок, изразяващ се в липсата на мотиви при произнасянето му”, а вторият – дали преценката за липса на правен интерес от водене на даден иск не следва задължително да се предхожда от оставяне на исковата молба по него без движение. В тази връзка търговецът частен касатор се позовава както на ППВС № 1/53 г. и на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г., така и на две влезли в сила решения на отделни състави на ВС /до 1996 г./, а също и на три определения на отделни състави на въззивни съдилища в страната, като за това на В. ОС от 16.ХІ.2007 г., постановено по гр.д. № 1125/07 г., липсват данни то да е влязло в сила.
Ответното по частната касационна жалба „Р. инж” ООД-гр. Пл не е ангажирало становище на свой представител нито допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, частната касационна жалба на „В.” ЕООД-гр. Пл ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Релевираните от частния касатор процесуалноправни въпроси не са били в действителност предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение, т.е. те имат изцяло хипотетичен характер. По аргумент за противното от текста на чл. 272 ГПК, първоинстанционният съдебен акт може да бъде потвърден и по съображения /мотиви/, различни от тези, които са били изложени от първостепенния съд. Никъде в съобразителната част на обжалваното въззивно определение не се прави констатация за липсата на мотиви към атакуваното пред Пловдивския ОС прекратително определение по установителния иск на настоящия частен касатор „по чл. 59, ал. 1 ЗЗД”, представляващо част от диспозитива на първоинстанционното решение № 1092 от 7.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 12199/09 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Напротив, последователно разграничено е от страна на въззивната инстанция, че тя потвърждава въпросното прекратително определение, но с мотиви, изложени в насока, която е различна от насоката на мотивите на първостепенния съд. Ето защо нито задължителната практика на ВКС, нито тази на съдилищата в страната по приложението на чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./, не е от естество да обоснове в случая приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезите на т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом проверката за допустимост на иска по чл. 130 ГПК ясно предвижда директно връщане на исковата молба – без то да се предхожда от оставянето й без движение „за допълнително обосноваване на правен интерес от водене на иска”. Именно това е единственият възможен процесуален резултат, когато констатацията на първостепенния съд – както това е било в процесния случай – се оказва в отрицателна насока.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1843 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 1571/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2