6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 27,06,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 382 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 2 и чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страни по т. д. № 280/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с чието решение № 118 от 30.ХІІ.2011 г. е било изменено първоинстанционното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ за откриване на пр-во по несъстоятелност на бургаското [фирма] единствено в частта му досежно началната дата на обявената неплатежоспособност на последното – от 12.ХІІ.2008 г. съответно на 31.ХІІ.2008 г., като в останалата част решението на първостепенния съд е било потвърдено.
Касационната жалба на търговеца длъжник с вх. № 999/9.ІІ.2012 г. е срещу цялото въззивно решение, вкл. и в частта му, с която – за разлика от съда по чл. 613 ТЗ, е била определена по-късна /с 19 дни/ начална дата на неплатежоспособността му, като се излагат оплаквания за необоснованост и постановяване на същия съдебен акт в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по чл. 631 ТЗ за отхвърляне молбата на кредитора [фирма]-Б. по чл. 625 ТЗ или, алтернативно: частично отменяване на въззивното решение досежно определената начална дата на неплатежоспособност на касатора [фирма], като вместо 31.ХІІ.2008 г., такава да се считала датата 30 юни 2011 г., т.е. близо година и десет месеца и то след подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция не била взела под внимание „неправилността на приложената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза”, допускайки избирателен анализ на доказателствата по делото и без въобще за коментира тези за извършени от длъжника плащания след определената в решението начална дата на неплатежоспособността му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК длъжникът [фирма]-Б. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и съдилищата” по процесуалноправния въпрос „дали недопускането на нови доказателства пред въззивния съд /заявени от въззивника и пред първоинстанционния/, съставлява процесуално нарушение, когато това е довело до постановяване на съдебно решение при непълнота на доказателствата и неправилно изясняване на спора от фактическа страна”. В тази връзка са цитирани и приложени от този касатор както ППВС № 1/13.VІІ.1953 г., така и Р. № 632/23.ХІ.2009 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. по гр.д. № 300/09 г., Р. № 589/29.VІ.2010 г. на ВКС, І-во г.о. по гр. дело № 1359/09 г., а също и Р. № 24/28.І.2010 г. на ВКС, І-во г.о. по гр.д. № 4744/08 г.
Съответно касационната жалба с вх. № 1118/15.ІІ.2012 г. на Н. /по-нататък Н. или А./, е против частта от същото въззивно решение, с която като начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] е бил определен последният ден на календарната 2008 г., като оплакванията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се от страна на А. частично касиране на въззивното решение и определяне на начална дата, предхождаща изменената такава от въззивната инстанция, но без нейното конкретно посочване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „въззивният съд е разрешил в противоречие с установената практика на съдилищата процесуалноправен въпрос, като е отказал да назначи исканата от Н. счетоводна експертиза”, а този въпрос бил релевантен за делото.
Ответното по касация [фирма]-гр. Б., като кредитор, инициирал пр-вото по несъстоятелност, така както и ответното по касация [фирма]-Б., не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от двамата касатори оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от касатора Н. оплаквания за неправилност на въззивното решение относно началната дата на неплатежоспособността на бургаския търговец-длъжник, претендирайки за нейното оставяне без уважение. Инвокирани са доводи, че „липсата на конкретност на твърдението на Н. за по-ранна дата на неплатежоспособността е злоупотреба с процесуално право”, както и че доказателствените искания, които Н. е направила за първи път пред въззивния съд били недопустими – с оглед чл. 260, т. 6 и чл. 266 ГПК” и при възможността – по повод уведомяването й по реда на чл. 78, ал. 2 ДОПК, А. да се конституира като страна още пред първата инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд и в пределите на определения от него по-дълъг от законоустановения срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ /арг. чл. 62, ал. 3 ГПК/, както касационната жалба на длъжника [фирма]-гр. Б., така и тази на Н., ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че с нито една от тях не се обосновава приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По изложението към касационната жалба на длъжника [фирма]-Б.:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Докато релевираният от касатора длъжник /като „процесуалноправен”/ въпрос не само не е могъл да бъде част „от предмета на спора”, но не е бил и предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното от [фирма] решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Юридически нонсенс е твърдението в това изложение към касационната жалба, че въззивният съд е могъл въобще да се произнесе по въпрос дали недопускането на нови доказателства „пред себе си” е процесуално нарушение. Преценката за такъв порок на въззивното решение е винаги правомощие на по-горния по степен съд, т.е. на ВКС, но отъждествяването на едно от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с основание, обосноваващо приложно поле на касационния контрол, е недопустимо. В заключение, съдържанието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не включва и противоречие на въззивното решение „с практиката на съдилищата”, различни от ВКС.
2. По изложението към касационната жалба на Н. с/у частта на въззивното решение относно определената нова начална дата на неплатежоспособност на длъжника:
Този кредитор, участвал във въззивното пр-во по реда на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, също както и касаторът длъжник, релевира в изложението към жалбата си под формата на правен въпрос, който бил от значение за изхода по конкретното дело, развитото в нея свое оплакване за допуснато от Бургаския апелативен съд процесуално нарушение, обективирано в отказ да допусне назначаването на още една съдебно-счетоводна експертиза, „която да изследва финансово-икономическото състояние на дружеството за период, посочен в задачата на експертизата”. Но както бе посочено и по-горе, въпрос, отнасящ се единствено до правилността на въззивното решение в атакуваната негова част, не може да е същевременно и основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30.ХІІ.2011 г., постановено по т. д. № 280/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 382 по описа за 2012 г.