ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
София 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 180 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. София Е. против определение от 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № 6191/2010 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 27.04.2010 г. по гр.д. № 3517/2010 г. на СРС, с което е върната на основание чл.130 ГПК искова молба по чл.415,ал.1 ГПК срещу ответник починал преди подаването й.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Предявен ли е в срок искът по чл.415,ал.1 ГПК, когато е предявен съгласно чл.60,ал.6 ГПК? било налице приложно поле по чл.280,ал.1т.2 ГПК, тъй като е решен в противоречие с опр.№ 32/19.01.2009 г. по ч.т.д. № 363/2008 г. на ВКС-І т.о. и др., а по въпросът: Допустим ли е иск по чл.415 ГПК, ако ответникът е починал след подаване на заявлението по чл.410 ГПК, но преди депозиране на исковата молба и следва ли да се приложи чл.229,ал.1,т.2 и чл.230,ал.2 ГПК?, било налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По първият въпрос не налице приложно поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като отговорът на този въпрос е еднозначен съобразно разпоредбата на чл.60,ал.6 ГПК, а и тази алинея не е предмет на представените определения. Но в случая по същественото е , че отговорът на този въпрос е само допълнителен аргумент, /независимо от неговата правилност, която не е предмет на производството по допускане/, и то въведен от въззивния съд, за да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за недопустимост на иска.
По вторият въпрос не налице приложно поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Длъжникът по заявлението В. К. Л. е починала на 9.06.2009 г., т.е. след подаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 8.06.2009 г. С разпореждане от 7.08.2009 г. по ч.гр.д. № 5014/2009 г. на СРС, на основание чл.227 ГПК, на мястото на починалия длъжник са конституирани нейните трима наследници по закон, които са подали възражение по чл.414 ГПК.
Но въпреки това, исковата молба е подадена срещу починалата В. Л., а не конституираните правоприемници, и затова правилно е върната по реда на чл.130 ГПК. В случая няма място за приложението на чл.229,ал.1,т.2 и чл.230,ал.2 ГПК, тъй като страната не е починала в хода на производството по гр.д. № 3517/2010 г.на СРС. Освен това, в заповедното производство вече е било осъществено приемство.
Така поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, е изчерпателно и ясно уреден в ГПК. Освен това, налице е и съдебна практика.
За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. В този смисъл ВКС се е произнесъл с определение по ч.т.д. № 402/2008 г. на І т.о., в което е направено разграничение при настъпила смърт преди и след сезирането на съда. Налице са и определения по ч.т.д. № 228/2008 г., № 128/2009 г., № 165/2009 г., № 221/2009 г., № 834/2009 г., № 411/2010 г. на І т.о. и др.
Разпоредбата на чл.230,ал.2 ГПК е приложима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници във вече висящия процес.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 15.07.2010 г. по ч.гр.д. № 6191/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: