3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
С., 04,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 850 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вероятно от О.-В., тъй като са посочени само нейните представители, против решение № 9/5.07.2010 г. по в.гр.д. № 226/2010 г. на В. ОС, с което се потвърждава решение № 17/26.02.2010 г. по гр.д. № 1801/2009 г. на В. РС, с което касаторът е осъден да заплати на А. щит-Г. ЕООД – В. сумите 4 560 лв. по договор за охрана от 18.04.2007 г. и 16 401.70 лв. неустойка.
Ответното по касационната жалба ЕООД е подало отговор, че не е налице приложно поле на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, както и основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че ОС е повторил мотивите на РС, като е добавил един неправилен извод. От съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото бил материалноправния въпрос за размера на лихвата за забавено плащане. Съдът не се бил съобразил с Р № 96/18.06.2010 г. по гр.д. № 208/2010 г. на В. ОС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е взел предвид, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК.
Касаторът не прави разграничение между: 1. основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. Не са представени такива влезли в сила решения. За представеното решение на ВОС няма данни да е влязло в сила.
Въпросът дали договореният размер на лихвата за забавено плащане противоречи на ЗЗД, не може да обуслови приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 9/5.07.2010 г. по в.гр.д. № 226/2010 г. на В. ОС.
Осъжда О.-В. да заплати на А. щит-Г. – В. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: