4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
С., 13,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 222 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 2 и чл. 630 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 202 от 11.І.2011 г. на Националната агенция за приходите /по-нататък НАП/, подадена против решение № 45 на С. апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 30.ХІ.10 г., постановено по т. д. № 3014/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 27 на В. ОС от 6.Х.2010 г. по т. д. /за Н./ № 332/09 г. в частта му досежно определянето на 19 юни 2008 г. като начална дата на неплатежоспособността на [фирма] –[населено място], по отношение на който търговец е било открито пр-во по несъстоятелност в хипотеза на чл. 626 ТЗ.
Оплакванията в жалбата на НАП са за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради това че не били изложени „ясни мотиви”, които да са обусловили преценката на решаващия съд относно това защо точно 19 юни 2008 г., а не друг – по-ранен момент, представлява начална дата на неплатежоспособност за ответното по касация търговско д-во, а също и понеже САС не бил обсъдил, а „и не се е съобразил с изчислените коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност”, показващи имущественото състояние на търговеца. Инвокиран е довод, че установените от назначената по делото ССЕ показатели на незабавна и абсолютна ликвидност за [фирма]-гр. В. към датите 31.ХІІ.2005 г. и 31.ХІІ.2006 г., били „много под единица” и в настоящия случай разкривали, че това дружество е „свръхзадлъжняло”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, НАП обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, „противоречиво решаван от съдилищата” в Р.: доколкото различно били тълкувани /поотделно и в съвкупност/ коефициентите за ликвидност, „както и тяхната величина”. Съответно в практиката на ВКС последователно се приемало, че когато коефициентите на „обща” и „бърза” ликвидност са под единица, това е индиция за състояние на неплатежоспособност на дружеството.
Ответното по касация [фирма] –[населено място] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от касатора НАП оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на НАП ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от съдържащите се в последната твърдения на подателя й или сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В заключение, правно несъстоятелна е тезата на касатора НАП в изложението към жалбата, че атакуваното въззивно решение било постановено „в противоречие с противоречивата практика на съдилищата”, отнасяща се до изследваните показатели за ликвидност на търговците, а при положение, че има влязло в сила – с действие erga omnes – решение за откриване на пр-во по несъстоятелност, основано върху обявената неплатежоспособност на молителя [фирма] -[населено място], не може да се слушат доводи за свръхзадълженост на този търговец и съответно за началната дата на такова негово обективно състояние.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 на С. апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 30.ХІ.2010 г., постановено по т. д. № 3014/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 222 по описа за 2011 г.