3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
С., 31,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 676 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. АД в н.-В. против решение № 170/29.10.2010 г. по в.т.д. № 371/2010 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 201/16.05.2009 г. по т.д. № 221/2009 г. на Варненски ОС в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност-2.12.2005 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на чл.146,ал.2 и чл.271,ал.1 ГПК, което е довело до противоречие на решението с практиката на ВКС-решения № 1968/17.11.98 г. по гр.д. № 1529/98 г. на V г.о и № 695/16.10.2008 г. по т.д. № 394/2008 г. на ІІ т.о., които са по отменения ГПК, така и с т.5 ТР 1/2001 ОСГК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Приложното поле се определя не от противоречие на решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, при цитираната от касатора съдебна практика не е налице, и поради липсата на противоречие относно общите методи за определяне на началната дата, тъй като единен абсолютен критерий не може да съществува.
Последователно в задължителната си практиката ВКС приема, че неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. При спорната по делото начална дата на неплатежоспособността, за да установи началната дата на спиранията на плащанията от длъжника, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност, във връзка с преценката настъпило ли е обективно състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в това състояние. В случая, това е направил въззивният съд при повторното разглеждане на делото въз основа на заключението на назначената ССЕ, съобразно дадените му указания в отменително решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС-ІІ т.о.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 170/29.10.2010 г. по в.т.д. № 371/2010 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: