3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
С., 13,01,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 885/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. Ч. И. от[населено място] против определение №11969 от 27.08.2010г. по ч.гр.дело №9473/2010 г. на С. градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на И. определение от 26.02.2010г. по гр.д. 35546/09г. на СРС.
Ответникът по частната касационна жалба –[фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по „съществени за делото процесуалноправни и материалноправни въпроси”: „1/ дали определението на СРС е мотивирано” и 2/” Дали процесния спор попада под действието на чл.30 от лизинговия договор и съответно – дали следва да бъде разгледан от АС при БСК”. По първия поставен въпрос страната подробно е изложила разбирането си, че районния съдия не е изложил мотиви към своето определение, тъй като позоваването на чл.30 от лизинговия договор и разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК не съставлявали мотив.В тази връзка е поддържано, че разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК била нова и по нея липсвала практика на ВКС по тълкуването и приложението й, поради което произнасянето на касационната инстанция щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържано е още, че поставения първи въпрос бил разрешен в противоречие с определение № 321/08г. на ВКС, както и в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на отменения ГПК – изброени решения на ВКС. Поддържано е също така, че и втория поставен въпрос бил решен в противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която необсъждането на всички доводи и възражения на страните представлявала съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Подробно е развито разбирането на страната по съществото на процесуалния спор, като е направено оплакване че СГС не бил разгледал направените от страната възражения и не изложил „становище по тях”, като по този начин допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Посочени са „в подкрепа на това основание” и няколко решения на ВКС.Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Заявеният като твърдение първи въпрос, относно това дали определението на първостепенния съд е мотивирано не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като на касационен контрол подлежи въззивното определение, а и освен това когато правния резултат произтича директно от законова норма, посочването й е достатъчен мотив. Поради това и приложените определения на ВКС не могат да обосноват извод за наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това същите не разглеждат хипотеза на приложение на чл.117, ал.2 ГПК т.е. касаят различни фактически обстоятелства и съответно различни от решаващия извод на въззивния съд правни изводи. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито общото посочване че нормата на чл.236, ал.2 ГПК била „нова”, тъй като липсват доводи, свързани с противоречивото й прилагане, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на тази норма, поради която касаторът счита, че се нуждае от тълкуване. Освен това, както бе отбелязано въпросът относно мотивирането на акта на първостепенния съд е ирелевантен и не обективира наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а и нормата на чл.117, ал.2 ГПК/, чието приложение обуславя и релевантния по делото въпрос /непоставен от касатора/ е достатъчно ясна, като изрично определяща процедирането при сключен договор между страните за определяне на съд, който може да разгледа техния имуществен спор, различен от определения от закона по правилата на местната подсъдност съд. Тази норма е аналогична по съдържание с чл.91 ГПК/отм.,/ по който е налице формирана съдебна практика, а касаторът не е посочил противоречие с нея.
Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен и се свежда до очертаване на предмета на спор, поради което не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното разбиране на страната за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения по своята същност се определя като оплакване за незаконосъобразност на определението, свързано с поддържаното от страната становище по спора и е относимо към разглеждането му по същество, но не обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11969 от 27.08.2010г. по ч.гр.дело №9473/2010 г. на С. градски съд, в частта с която е оставена без уважение частната жалба на И. срещу определение от 26.02.2010г. по гр.д. 35546/09г.на СРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: